News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

phibi

Quote from: elf`s_soul on July 11, 2007, 21:56:45 PM
Как успя да ме улучиш точно...

Никаква идея :)

Написал беше ми писмо,
оставено на нашето си място.
Опитал си се във едно
да побереш каквото ни е тясно.
А тясна ми е тая наша обич луда
и тесен ми е тоя сбъркан свят.
Не си ти друг, не съм аз друга,
достатъчно усилия болят.
Да спрем да се опитваме да се излъжем.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



elf`s_soul

Да спрем да вярваме в илюзии?!?
О, не това не е за мен.
Аз живея в своя свят с магии,
в кътче с изглед чуден.

Не мога да оставя мойте мили,
елфи, рицари и елексири,
вещици, джуджета и вампири,
свидни са ми тез мечти!


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

Zatoichi

не си белязала думичка,затова взимам послдената.

Мечти,пориви и въжделения,
понякога болезнено ненужни,
пренасят те във тайнствени селения,
където няма щастие дружно.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

ProstoAz

Тайнствени са тези сили
дето ме обвземат,мили!
Това,което с тебе сътворихме...
Това,което на света дарихме!

Живота малък,тихо притаен
на топло и уютно с дъх стаен
очаква в живота да се впусне бясно
че сега...в коремчето е тясно!
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

Zatoichi

Сътворихме мост от порцелан,
по който усмивките да ходят,
ала заля го от сълзи океан
и тъги по него вече бродят.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

elf`s_soul

Порцелан ли сякаш счупих,
когато аз държах сърцето ти.
И сякаш мъничко си аз отчупих,
за спомен, никога да не забравиш ти.

Никога да не забравиш мен,
косите, погледа, душа една.
Да мислиш всяка нощ и всеки ден,
дали съм с друг, дали обичам или съм сама.


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Държах сърцето ти в шепи.
А ти мойто го изпусна.
На две половини то се сцепи.
Да ме нараниш не пропусна.

elf`s_soul

Не пропусна, да ми се надсмееш,
нали, любима, че отново
аз съм слабата, и се гордееш.
Че смачкана съм аз наново.

Че отново вечер плача пак
без никой за подкрепа.
И защо дори не се зачуди как
да ми помогнеш да заспа.


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Аз съм слабата.Така е.
За идиотка ли ме имаш?
В нейните очи любовта е.
А ти просто ме убиваш.

elf`s_soul

Ти просто ме намираше
за уникална и брилянтна...
Любима моя, скъпа, ме наричаке
и помня как сърцето ми ти грабна...

Че когато аз не можех,
ти повярва в мен и в него -
моето сърце, което не жалех,
за болка сякаш на други продавах го...


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Не жалех сърцето си.
Болеше го до смърт, ала аз
отново те търсих с ръцете си
и зъзнех в зимния мраз.

elf`s_soul

Отново те измъчвам може би,
искам просто да си спомниш,
хубавите мигове и чудни дни,
поскоро вечерите, ако помниш...

Не вярвам да си ги забравил,
нали докосвах твоята вяра,
Разпитваше ме, чудно мил,
каква съм знаеш и каква ще бъда...


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Ако помниш устните ми утре.
Ако не си забравил моите очи.
Ако не си забравил всичките утрини,
в които до мен се будеше ти...

nMz

До мен не си и толкова боли ...
Откривам те във мои две сълзи ...
Тръгвай си , но само погледни ...
последната сълза блести ...
Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Поглед свеждаш към земята.
Страхливецо,смелост ли нямаш?
Крадеш най-нагло от душата.
И с любов друга даряваш...