ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

Отрови и лекове с тебе ли сбъркахме...
Какво се получи - погубен живот...
И въпреки всичко, което забъркахме...
Живяхме, нали... И то не с име на скот...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Забърках най-голямата отрова.
На пук на себе си, от нея си изпатих.
Да си влюбен е най-голямата тегоба
от всикчите, които ги изпитах.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

На пук на твоята особа...
Ще посипя прах от блясък...
И така ще бъдеш плосък...
И така ще си от части ясен...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Ще бъдеш прокълнатата ми, луда гордост,
ще бъдеш смисълът на моето безсмислие.
Ще си предрасъдъкът на моята виновност,
на всички мисли тъжното единомислие.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Моято безсмислие е всякъде...
Обърна се и то в очите боцка...
Погледна или търгна аз нанякъде...
А то - в ресниците ми като капка росна...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Като капка в заницата ти ще се скрия.
Като мисъл в погледа ти ще лича.
И в нежните ти тайни ще открия,
че още в тебе съм и те боля.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Тайни няма да разкривам...
По мене всичко ти съблече...
Имам си едничка сила...
Да съм просто някакво човече...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Да съм черта в рисунката ти черно-бяла,
да съм точката в последната поема.
Не ми го обещавай. Дълго съм живяла.
И дълго съм се учила да не приемам.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Не ми обещавай да чакаш...
И двамата ясно съзнаваме...
И са много онези недостатъци...
С които само за миг се сближаваме...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Ясно е като последните ти думи.
И бистро е като река през март.
Разбра ли. Всичко нужно чу ли?
Време е да тръгнеш пак.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Като река през тебе ще протичам...
И всяка капка ще си тръгва...
След кръговрата на отричане...
Ще се връща, но по-друга...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

По-друга песен след лятото звучи,
лятото надеждите събрало в спомен скъп,
песен,от която винаги личи,
че иде есента понесла спомени за скръб.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

nMz

Винаги личи , когато си тъжен ...
Чуждото сърце винаги открива ...
Макар тъгата да е вътре скрита ...
От усмивка на лицето ти фалшива ...
Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !

Arwen

Фалшива нота пианото изсвири.
Цигулка сляпа в тишина потъна.
А следите вятъра не дири,
че нивга не ще се върне любовта.
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Zatoichi

Следите водят до незнаен праг
скрит във облачна мъгла,
копнеж неистов да те зърна пак,
под тракащи секундни колела...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.