News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Грешна идея,когато се ражда,
след себе си мъкне проблеми,
ала след тях във хаос се снаждат
красиви до болка поеми.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

До болка познавам твоите думи...
И всяка у мен се повтаря...
Чакам те скоро тормозно в дома ми...
Оцелееш ли, за войн те признавам...

:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Признавам,че понякога е трудно
все напред усмихнат да вървиш,
ала съзнанието си остава будно,
единстено кога с усмивка спиш.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Единствено когато не заспиваш...
Чувстваш нужда да си ти...
Една сянка свежо мнима...
Крачеща в просъници...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Свежо мнима е цялата природа,
създала днешния човек,
търсещ все за себе си угода,
ден след ден и век след век.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Ден след ден ще те откривам...
Скрит на топло във очите ми...
Там отдавна съм попила...
Всеки щрих на теб и бита ти...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Всеки щрих от твоята картина
ме кара нежно да изтръпвам,
всеки спомен е лирична докторина,
след която аз летя,не стъпвам.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Не стъпвам в съня ти на пръсти...
Аз съм шумна и горделива...
Затова и те често събуждам...
Щом усмивка в тъгата прелива...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Често събуждам се нощем от гръм
или насън,когато някой ме повика,
често различен от миналото съм,
когато мисълта към тебе бързо блика.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Бързо блика тихата река...
Изворът от нея по- се чува...
Аз съм капка, ти си склон, така...
Тичаме ведно и суша спъва...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Тичаме ведно,ала и някак разпилени,
между нишките на вятъра - сами...
Тичаме ведно,с надежди упоени
и понякога със вятъра...ръми.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Понякога ръми ни във душите...
Сетне слънце ни суши...
Нямаш ли идилия в мечтите...
Нямам и аз мисли в бъднини...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Нямаш ли,нямам и аз...
крием се във облачна извивка
и сякаш сме облечени в атлаз...
помежду ни - вечната усмивка...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Вечната дилема за ръцете...
Една във друга или пък наблизко...
Колко уж е лесничко, Поете...
А всъщност усложнява се небистро...

:)
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


elf`s_soul

Уж е лесничко да кажеш Сбогом,
а сега защо така боли
и преди съм имала раздели,
ала чак сега една ме нарани...

Как така си тръгваш,
светът ти тук те чака ,
аз съм Нея, разбра го и избяга,
а аз сега какво? Тебе или сърцето си да диря?


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..