News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Devil`s Bride

Онази в мрака беше тъжна пак...
онази същата - с тъмните коси,
Лицето бяло контрастираше на този мрак,
към който отдавна привикнаха нейните очи.

Онази, която ти зовеше във мечтите...
и после заключи в кулата студена,
щом от нея се отказа и дори звездите
страхуваха се да шептят името й - дума забранена.

Онази, която ти реши, че няма да обича,
а тебе също сънуваше и тя...
И нейното самотно сърце дори сега се врича
и моли се да я спасиш от тази тъмнина...

me4tatelka

Тази тъмнина... колко я обичам,
тя скрива ме от чуждите очи.
И мога на глас пред себе си да изричам
най-съкровените копнежи и мечти.

Не могат да ме видят, да ми се присмеят...
Мога на спокойствие да плача,
без с странни погледи по мен да стрелят...
Затова така обичам здрача...

"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

lovesnoopdogg666

Погледите се срещат,главите се свеждат,
а телата се навеждат-
ПРЕДИ да сме  разбрали вече сме се влюбили,
а май даже сме  се изгубили!
Подбирай внимателно делата си, защото ти ще живееш със спомените си.

неземен

 [cvetee] [namigG]
Преди за теб бях слънце и небе-
ни двама бяхме жители на рая.
НО ВРЕМЕ мина,истина ли бе,
и дне се питам,а отговор НЕ ЗНАЯ.
To be,or not to be

{dulgokoska}

Но време не зная, час ли, минута?!...
Колко прашинки пясък са те...
И колко ведно споени заблуди...
Не, време не зная, но трябва да спре...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


last_unicorn

в пясък споени празни минути
минават безшумно право през мен...
чувам че пясъчен замък се срути -
празно събитие в празния ден
And you can't fight the tears that ain't comming Or the moment of truth in your lies

неземен

 [pisna miii]
Дочувам-и ти негодуваш,
и си пак недоволна от мен.
Живота ни,който не струва-
и празния ден...

Беше,тя,никой,все пак
To be,or not to be

deskatasum

Беше тя само измама,
измама и долна лъжа,
но вижте обрече ме,
смачка ме и сякаш съм-
ПРЪСТ във пръстта.....
Казват,че никой не е перфектен докато не се влюбиш.
Казват че не знаеш какво имаш,докато не го изгубиш,
Казаха ми, че няма смисъл да те чакам,
че с тази моя влюбеност времето си пропилявам..
Но за мен времето е спряло да тече
и странно безвремие ме влече,
и ще бъда все тук, за тебе готова
без дъх и без сили, но винаги твоя!
..........................................

{dulgokoska}

Пръст сакат те сочи...
Око едно те следва...
Ухо преслушва плочи...
Навсякъде беседваш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Сочи навсякъде светлината черна ...
и тъмнина покрива слепите очи ...
Живях за теб , тайнствено неверна ...
беседвах ... да ... но без следи ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

Неверна беседах с гората...
За всичките нейни пътеки...
По които птици проплакват...
Неспособни да литнат и клети...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Птици клети жътвата посрещат ...
и чакат съдбовно да отмине жегата... едва
летят ... ужасно време ...
бликат спомени от тихо блеснала зора ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Zatoichi

Съдбовно,ужасно...драматично
е всяко тленно падение,
велико,красиво...епично
е всяко духовно възвисение.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Велико, красиво... епично...
С дозиран и лепкав привкус...
На пикантна, някаква, личност...
С аромат на шоколадов мус...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

В шок изпада и човек,и звяр,
щом се лято разцъфти,
потъва всичко в мараня и жар
и за хлад надеждата гори!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.