ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Пилея кръвта, нека има...
По земята следи - да се върна...
С лик на прозрачна самодива...
Дъга с поглед прегърнала...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Дива роза във градина
луна и слънце гали
с лист,по-мек и от коприна,
с трън - наточени кинжали.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

last_unicorn

наточени кинжали - остри думи
забиват се безмилостно в една
забравена, заключена врата -
преди душата ми там беше, чу ли?

сега покрита с плесени отровни,
с ръждясала ключалка - крепост,
защо - заради глупава нелепост
сега тежат клепачите - оловни...

не ме достигат твойте думи,
сърцето ми - залостено одавна.
на твоята измама няма равна -
и вече има пропаст помежду ни...
And you can't fight the tears that ain't comming Or the moment of truth in your lies

Zatoichi

Душата ми ръждясала на стари панти се крепи,
забравена е бравата и няма го вратаря,
и сякаш всичко във покой безмълвен спи,
но таз врата забравена винаги ще се отваря...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Няма го вратаря
портите да отвори
към сърцето...
Къде си?- Не зная...
Няма сили да се бори
душата...
Студени са ръцете...

phibi

Не с ръце, с очите ме прегръщай.
И не със устни, с думи ме люби.
И в мислите ми винаги се връщай
такъв, какъвто днес си ти.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

С очи в мислите ми напиши...
Онези най-желани стотни...
В които двама сме били...
Събрани, не и грам самотни...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Двама сме били на разстояние
една ръка,
далече сме сега,но обърни внимание -
докога така?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Обърни внимание на невнимателната...
Досадата тежи...
И хващат я здраво дяволите...
Но внимание и' обърни!...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Дяволите на хора не прощават,
ангелите пък се все скатават
и накрая пак по новините ни съобщават:
от целий свят,всинца хора затъпяват!
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

По новините за мен не говорят...
Там череши се не берат...
А показват само хора...
Способни да се въздържат...

[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Само хора най-безстрашни
крака отлепят от земята
и със песни най-изящни,
под черешата рискуват си главата!
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Под черешата е тротоарът...
А на него - стълба...
И две моми се там излагат...
С бране големо преди стъмване...

[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Преди стъмване се удължават
всички сенчици и сенки
и черешите червиви стават,
туй е времето за дренки
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Време за безвремие настава...
Когато всяка досада...
На нужда една заприлича...
Човекът човек да обича...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."