ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Нужда във гърдите винаги гнети,
но човек подсеща да живей,
понякога не може с нея се лети,
но в гърди таквиз,тупти сърце на змей.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Винаги гнети неразбраното...
И двете страни се делят...
Как ли лекуват се раните...
На непознати, що се лютят?!...

[oops]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Лекуват се рани
с церове и мазила познати,
с бинтове,отвари непознати,
но най-добре с целувка и със длани.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Длани треперят кат пламък на свещ...
Длани докосват като жезъл...
Длани жигосват кат пясък горещ...
Длани... помахват и за последно...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Пях за лесове,цветя,за облаци и океани,
за магията в душата - необятна степ,
пях за хаос и хармония,и за дни желани,
и продължавам днес да пея,но веч единствено за теб!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Хаос и хармония - 2във1...
Такава напитка не зная...
Но мисля, че има подобно стебло...
Приятелство, викат му, и води към Рая...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Има по кълбото земно
разнообразие от багри превелики,
ала сякаш в туй кълбо обемно
сал приятелството не е политика.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Политиката ми е боза...
От която с други пийвам...
А те честичко се киселят...
И очи въртят ми да заспивам...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Да заспивам под луната пълна,
признавам си...хич не ми е мъчно,
и цяла-целеничка даже ако я погълна,
ще засънувам сръчно-сръчно.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Цяла-целеничка, половина...
Или на парчета ще споря...
Че права съм в своята осмина...
Изразяваща ми личността...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Личността е с много свойства,
умее неочаквано в цветя да избуява,
ала буди също безпокойства,
когато в плевели се претворява.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

неземен

 :) :) :)
Плевели и тръни колко щеш,
на всяка крачка избуяват.
Където тук и да се завреш- 
и чуваш:-Заето е,не става.

Това си е терор,морал,
нормалност просто нема.
Който е това създал...
Във АДА ВЕК да стене.
To be,or not to be

{dulgokoska}

Ада век го прекопавам...
Тука грехове не никнат...
Кой каквото ще да казва...
Само семенца увират...
И на каша се превръщат...
Горе се греши безкрайно...
Затова не ще се връщам...
Нека копам семена напразно...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


elf`s_soul

Каквото ще да казват,
това е моя свят
и колкото и да оплюват,
го живея само аз...

Каквото ще да правят,
не са атракция за мене те,
сами да се спасяват,
животът си пилеят те...




Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

{dulgokoska}

Живея само аз...
А без тебе дишам тежко...
Самолетът в този час...
Те оставя на место далечно...
Да, живея... и си мисля...
Че животът ми е празен...
Как усещам твойта липса...
И се хвърлям връз страха омразен...
Половин година да те няма...
Твърде много ми се вижда...
Звездата моя най-голяма...
Ще се мори далеч в огнища...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."