News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Афродита

Само безумниците в мрака скитат ...
И търсят сякаш райските врати ...
Щастието за тях е неземна магия ...
Рисуваща искрица в небесните очи ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

Рисуваща искрица залязва със шедьовър...
А след залеза остава вечна на света...
Защото няма начин дори при крайна скромност...
Да скриеш си таланта в залезна нега...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Начинанието беше свято ...
семе трябва нявга да посееш ...
ала дъждът - небето не проплаква ...
сушата убива ... в кой ли свят отново ти живееш ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

nMz

Дъждът сушата убива ...
усмивката тъга лекува ...
Ала обич във сърцето няма ...
щом омраза там бушува ...
Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !

{dulgokoska}

Щом омраза там бушува...
Дето битката гори...
То умира съществуване...
Което трябва да се прероди...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


неземен


[twist] [dance4]
А мира,дали го заслужаваш,
след измами и лъжи безчет.
Нали измамения и остави-
да танцува И ИГРАЙ БАЛЕТ...
To be,or not to be

Афродита

И играй балет ... мечтата догони си ...
той си тръгна от черните ти дни ...
сега не можеш вече да избираш ...
не ти ли липсва пъстротата на сините очи ...

Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

неземен

 [sad3]
ОТ дните вечерни
с усмивки неверни
и пъстри очи,
тежи на душата;
а болка позната
в устата ГОРЧИ...
To be,or not to be

Zatoichi

Горчи,кога със сладко прекалиш
и бурканчето със мед обърнеш,
ала дори,когато сладко съгрешиш,
възможно е в бурканчето меда да върнеш.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

неземен

 [sad3] [boii]
Бурканчета със мед горчив
и днеска ни предлагат.
Това менте е,с мед лъжлив,
на кръст народа слагат.

Какво е мед боклук,добро,
замесено със злоба.
Това е истината и за ПРО,
подготвила НИ ГРОБА.
To be,or not to be

иринка

Ни гроба,нито ада днес ме плашат,
че всичко в моя свят и в оня аз видях...
Видях и болни и деца как плачат,
видях ги и да се заливат искрено от смях!

Arwen

Видях те, мислех, че беше ти...
но в заблудата си осъзнах, че студът ти в мен оставил е следа...
Не трепна нищо в мен... и в кошмара си предишен тихичко заспах...
Търсейки към теб онази отминала мечта...
Погребана, изрових я от пръстта,
пепелта очистих... измих я със една пресъхнала сълза...
И отново към теб затичах, готова да ти я даря...
Но в нещо се спънах...
Какво е, не видях, но със сърцето го усетих...
...онази твоя измислена лъжа...
Но станах... продължих да бягам...
Гонех те... и недогонена оставах...
От кошмара се събидих... сън било е...
И аз отново съм сама...
Протегнала бях молещо ръка,
държейки полумъртвата си изровена мечта...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

last_unicorn

сън било е...
(в главата ми кънти)
не беше сън!
(сърцето ми шепти)
ти беше тук -
гласа ти чух,
като на сън...
And you can't fight the tears that ain't comming Or the moment of truth in your lies

{dulgokoska}

Сърце, като на сън, бълнува...
А вече даже вън го чуват...
Как се мята и разнищва...
Пилее ме по сто огнища...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Сто огнища по полето се пилеят ...
изгарят спомени , болки и бленувани дни ...
стоя сама ... седя ей там на кея ...
океанът сърцето ми лекува,а огънят природата гори ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.