News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

SkitnicaVmoretO

В джоба си поставяш скрити думи
да... може би от страх, че ще вали...
проклети мигове, безмълвни...
днес пак ли тишината ни дели... ?!

Zatoichi

Думи проклети,защо ви изрекох
в пристъп на удавник най-отчаян,
не биваше,но на гласност ви обрекох,
а трябваше да се удавя тихо,от тишина замаян.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

GaLLeRy

Защо да се самозалъгвам.Не бива...
Думите ти донесоха болка.
И сега , когато вече си отиваш
с думи да те спра не мога...
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

devil

Сега мога да ти кажа само:
обичах те безумно,
но ти не ме разбра
и другата избра!
Искаш да съм твоя кукла за нощта...
ОК скъпи,
но да знаеш-куклите са без
сърца!!

Arwen

#4954
Не ме разбра...
За миг дори не пожела да прегърнеш
болката стаена във една душа...
И продължи да си егоист...
Сгушил се в своя си измислен свят.
Но аз простих... дори не се замислих...
И по пътя си самичка продължих...
И не съжалявам... аз дадох ти много...
но нищичко не искам...
А който иска да ме съди строго...
че понякога себе си предавах...
и много плаках...
Но можеш ли срещу любовта да се бориш,
когато чувства в теб напират...
Какво, питам ви, какво би могъл да сториш...
освен тихичко да обичаш...
макар и непризната да е тя...
макар и нечут да е отминалия зов...
любовта остава си любов...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

GaLLeRy

любовта остава си любов
дори на прага на една раздяла.
Не дочуваш тихия ми зов,
в шепи тъгата съм събрала.
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

Devil`s Bride

В шепи съм събрала спомени далечни -
за едно минало тъй съвършено...
Думите за близост звучаха ми тъй вечни,
а понятие за "зло" с "добро" било сменено...

И по бузите стича се сълза уморена -
очите отдавна тъй не са скърбяли.
Но болката ми в мен остава - жалко - забранена...
Вятърът настила ми път от мъртви минзухари...

Zatoichi

Отдавна хората живеели чудесно
и никой никога не оставал сам,
уви,живота днес не знае е що е "честно",
свърши се времето на Ева и Адам.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

иринка

Що е огънят,проронена сълзица?
Що е въздухът даряващ дъх пореден?
Огънят е малката искрица,
дето прави и от пепелта пожар
Въздухът е мойта обич-бяла птица,
за тебе е от Бога дар!

Zatoichi

Бога дяволите да го вземат,
тоя смахнат непукист,
и ония със крилцата,дет по облаците дремат,
нека небосвода си остане чист!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

иринка

Дяволите да го вземат тоя пустия морал,
дето всеки път ме спира,
от който ме обзема жал...
Сега завинаги оставям го,
сега ще слушам веч сърцето
сега отхвърлям го ото себе си...
със теб политам към небето!

Zatoichi

Пустия морал в ракла стара ще заключа,
стръвно куче да го пази ще обуча,
сетне с пръсти ще си щракам по тротоара,
не е добре да си красавица,по-добре е да си звяра.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

иринка

Стръвно куче e е душата,
изпива ти до всяка клетчица кръвта...
И бясна болка то понася,
доде не грабне го смъртта...

{dulgokoska}

Бясна болка кротко ме изпитва...
Колко ще я нося и тая...
Гледа ме и с ясен глас ме пита...
"Зъбите си стискаш... докога?!"...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Ясен глас звучи далеко,
може би е славей песнопоец,
а може би танцува леко
тънка струна под  прозорец.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.