ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Жар и хлад, и малко лук...
Който да израсне...
Както песен става звук...
И запява "Хах, голям праз е!"...

[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Става някаква магия
всяка лятна нощ -
комарите превръщат се в стихия
и нападат ме с стихийна мощ!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Стихийна мощ ще се докаже...
В оня час на свобода...
Когато всеки с чуждо гадже...
Завърти се под ръка...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

 [lol]

Под ръката своя гледам и недоумявам -
май че липсва нещо ще река,
гледам,гледам и след секунда проумявам -
липсва тука твоята ръка.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Гледам, гледам и не виждам...
Комплектовани ръце, крака...
Аромати два не намирисват...
Когато смесят се в блата...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Мир царува,мир ликува
в кралства всички по Земята,
само мир не съществува
във сърцето и в душата.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Не съществува ли величина...
Която да показва...
Съотношение на две сърца...
Живеещи в едничка пазва...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

В едничка мъничка тревичка,
крие се свенливичка,самичка,
една полуусмихната душичка,
да заплами готова във искричка.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Полуусмихната ще дойда,
а отвътре сърцето ми ще плаче.
Моята съдба не е като твойта.
Душата ми е клето сираче.

Афродита

Клето сираче по улицата скита ...
дворци не иска ... нито бляскави неща ...
ръчичката държи с пръсти свита ...
мечтае само за капчица сълза ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

Държи капчица сълза дъждът...
И не пуска я да падне от ведрото...
Любима му е, все пак той е мъж...
Моли власт над нея, да, защото...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Той е мъж и умее да жадува ...
Обгръща с обич и прашинките земя ...
Едва ли друг със сърце в душата си рисува ...
Мъжът обречен е да дарява сал нощта ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

Прашинките земя не се сглобяват...
С капчици нерадостен живот...
Те само се събират и равняват...
Когато върху тях попада пот...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

#5053
Ерата на случайността приключи ...
Иди си вече с красивите очи ...
Ден без теб ... в душата си заключих ...
Случайност или обич ... измислени съдби ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

Случайността измислени съдби събира...
И разделя, и докосва за секунди...
Реални не ги прави, но подбира...
Тя играе само със безумни...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."