News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Твърде страшно е да се забравя
и радостта,и болката дори,
по-добре очите си затворени да оставя,
отколкото забвение да ги гори!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

И радостта, и болката ти аз съм...
Нескромно, знам, ще прозвучи...
Но тъй в очите ми е прашно...
Че всеки миг ще завали...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Всеки миг ще завали
дъжд от капчици сребро
и когато сън ме повали...
за тебе пак ще пише моето перо...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Когато сън ме повали...
Искам за живота да се скрия...
И затворените си очи...
Далеч от тебе да зария...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Затворени очи след време се отварят...
Защо далеч да си от мене искаш?...
Истини едни,други истини събарят...
Със заблуди ли и двама ни да плискам?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

И двама ни сама удавих аз...
Затова вълната ти е слаба...
В светлината си на грях...
Усещаш ли как бряг ни трябва?!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

В светлината си бледна видях
от сенки галопиращ впряг,
а в Утрото твое познах
под ефира слънчев бряг...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Галопиращ слънчев лъч в съня...
Докосна моите коси...
Между тях внезапно се провря...
И прошепна ми, че серенада изпълняваш ми...

:)
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Внезапно...както в себе си живях,
край мен зефир мичтичен профуча
и различен станах от това,което бях,
непозната струна във сърцето прозвуча...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Профуча елегия, отмина...
А след нея на листа...
Душата, чак до жилка, се разбрига...
И пътя означи и' със кръвта...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Тесен е понякога сънят,
тъй тесен е и стегнат...
Очите ми - притворени за тебе бдят...
Събуждам се...усмихнат и напрегнат...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

OvCeL4EnCetO

И се губи онази болка,
и идва старата..
И причините пак са си същите...
И сърцето все още е същото..
А накрая ще спре да ми липсва,
накрая,но не днес...
Life is beautiful.So simple.

{dulgokoska}

Със сълзи на очи ще се раздели...
Онази нощ в синевата...
Отляво - миражи, отдясно - вини...
И надежда гола в средата...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

В средата на душата ми изгаря жива рана,
там вътре,в най дълбокото,където най-боли...
Ти я направи,а после там завинаги остана,
ти я поддържаш жива,още да горчи... 

nMz

Още да горчи , да ме боли ...
Изгаряй ме във огън див ...
Да ме пробожда болка - да кърви ...
Но поне да чувствам , че съм жив ...
Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !