ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

В живота самотен бъди ми закрила,
с безграничната си любов ме дари...
Толкова време чувствата съм крила.
Но този път сърцето си разкрих...

Zatoichi

В живота самотен има чар известен,
има частица даже и от мъдростта,
но самотният живот е за сърцето неуместен,
защото няма в него и частица красота...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Частица красота у мене пазя...
Мъничко ще чупна и за теб...
А другото кажи, че го отказваш...
Скромен и обичан мой Поет...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Другото кажи ми,моя Поетесо,
недей ми говори за отрицание,
не,не не искам обещание,
до дъно ме изпий като "експресо".
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Като "еспресо" може да разлея...
Всичката ти вяра...
Аз да бързам не умея...
Става винаги попара...

[oops]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Винаги попарата се получава
с вкус на тол,
ако се използва мляко не от крава,
а от вол.
[oops]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Ако се използва човек радикално...
От него остава черупка...
С твърдост трудно похвална...
И мекост кат гнойна пъпка...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

До меко думите си ще изгладя,
за да мога аз на теб да кажа,
без асаци от ръкавите да вадя,
че от теб,като прасе от баничка,се блажа.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Баничка сутрин денят разкрасява...
С няколко шишета боза...
А после тъй тежко и сладко ти става...
Че мързи те да мръднеш и дишаш едва...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Да мръднеш не е работа лесна,
щом на мързел си привикнал,
тука давам думата си честна,
на работа и труд не бих откликнал.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Дума честна не забравям...
И щом някой зад нея стои...
Като достоен човек го поставям...
Високо в своите очи...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

В своите очи понякога намирам
разтопени на сълзи кристали,
оглеждам се,но нивга не съзирам
кой огънят във моя сън разпали...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Във моя сън прескачат антилопи...
И се скриват бързо във високата трева...
Защото кратък е, та всичките животи...
Препускат, чак забравят за това...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Кратък е мигът споделен,
безкрайно дълга е раздялата,
и траеща дори за ден,
понякога обръща ти душата...цялата.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Дори за ден, дори за два...
Пак е нещо, щом ги има...
А инак е разлей вода...
Пък после капките събирай...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."