News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Въздушно течение пере...
В главата сачмата и вика...
"Дръж се, че олеле-леле...
Пакостта непрестанно прелита!"...

[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Пакостта е твой приятел верен,
моята приятелка се казва Ред,
ала когато аз съм като облак начумерен,
всяка пакост ми се види сладолед.
[oops]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

иринка

Като облак буреносен преминаваш,
уж си тук-помиташ всичко,после пък те няма.
Като мимолетен дъжд ти отминаваш,
уж си тук-валиш във мен...а после пак те няма...

Zatoichi

Уж си тук,а сетне - там,
трепкаш като огнена омара,
позволи ми да те хвана сам,
да те хвана като агне във кошара.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

иринка

Като огнена омара ме превземаш!
От теб,отрово,ме боли...
Като вик сподавен,като трясък,
толкоз много ми горчиш...

Zatoichi

Отрово,защо за устни алени копнееш
и търсиш пак сърцето да прегърнеш,
защо като жарава ледна не изтлееш
и спомена за слънцето не върнеш?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

иринка

Спомена за слънцето единствено ме грее...
а за небето спомена ме направлява...
За огъня мечтите ми единствено ме толят...
Ах,как копнея малко жива да остана...

{dulgokoska}

За огъня мечтите са живот...
Поглъща той стремежа към звездите...
И разпалва се с приятелска любов...
Угасне ли - погубили са се съдбите...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Звезди или рози...всъщност няма значение,
пред тебе бледнеят галактики цели
и в пелтечене потъва всяко изречение,
щом на твойте устни усмивчици са спрели.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Всяко изречение в стих се превръща...
Твоите думи изписват поема...
Толкова нежно и силно прегръщат...
Че ми иде за тях да сглобя епопея...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Нежно и силно щом са събрани
под звездите във прегръдка,
то топлинката между двете длани
ражда межу устни сетна глътка.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Между двете - устни и длани...
Разликата е една...
Че една по една събрани...
Държат приятелството или любовта...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Приятелството или любовта,
ако се разглеждат във дилема...
по-добре лапни цевта -
единствено решение на проблема...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

[oops]
ще те ступам, ей!

Дилема - кокошка, яйце...
Отговор с двечки страни...
Но я направи си омлет...
И пиле на грил си пекни...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

...всяка прилика с действителни лица или събития е...случайна (не ме ступвай)

Страни много,земя да се обходи,
не ще ти стигне изгрева нов,
пътеки безкрайни,безчетни народи,
ала една,една единствена - Любов...

[namigggggg]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.