News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Салата донеси,приятел,
донеси и натурален сок
и ще видиш как от откривател,
човек превръща се във Бог!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Човек превръща се в прах ...
и само спомен след него остава.
За туй живей живота си без страх
и никога недей да се предаваш!

Arwen

Прах от нечие сърце, потънало в забвение.
Непоносим копнеж, изгубен в дебрите на хиляди мечти.
Не, недей ми казва туй закъсняло отрковение,
аз нямам сили за повече сълзи...

Просто си иди, скрий се сред своите хиляди лица.
Продължи, макар да бъде късно.
Само в спомена гали моята ръка.
После отмини, макар за мен да ти е мъчно.
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Закъсняло отрковение...
Чувства,изпаднали в клинична смърт.
Щом не чувствам вече вдъховение,
значи любовта ми е обърнала гръб...

{dulgokoska}

Клинична смърт не искам да познавам...
Спомени от нея ме болят...
Повторно как това се преживява...
Нека отговорите далеч от мене спрат...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Нека отговорите намерят
точните въпроси,
нека дланите ни не треперят
и за милост просят.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Милост в мен не се намира...
Защото нямам право да я дам...
Милостивите са си щастливи...
А аз не заслужавам грам...

:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

С лост и малко сила,
повдига лесно се Земята,
ала невъзможничко е,мила,
да ти повдигна с лост ината!
:p
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

[lol]
Лесно сладко няма...
Труд се иска с много воля...
Юнак не става се без рана...
Но повечко не са за хора...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Не става с лостове и инструменти,
нито пък е нужно и да си Юнак,
трябват повече усмихнати моменти,
трябва двойно повече мерак.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Двойно повече са и тъгите...
Просто някакви досади...
С мъх от ядове покрити...
Съградили барикади...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Град и дъжд,и сняг вали,
дори когато слънце грее,
не може винаги да ни боли,
ала можем винаги да пеем.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Можем винаги да си мълчим...
А как е тягостно понякога...
Не искам тихост, искам стих...
Танцуващ с двама ни и вятъра...
:)
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Два вятъра сме аз и ти,
но и двамата сме в различна посока.
Ако се влюбим, много ще боли...
Цената е немислима...твърде висока...

last_unicorn

ако цената ми не можеш да платиш,
защото би било за тебе твърде трудна стъпка,
ще се наложи да се примириш -
харесвам те и правя ти отстъпка  :p
And you can't fight the tears that ain't comming Or the moment of truth in your lies