News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Тънка струна се не къса...
В ръцете на творец...
Чернокоса или руса...
Оживява под писец...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Творец е този който може
без слово и ръце,
с поглед само да положи
усмивка в нечие сърце.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

С поглед само не твори се...
Трябва хубава душа...
Която кухо не кори се...
И прощава чудеса...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Не кори когато е виновен
някой,който вината не разбира
и с поглед неспокоен
в погледа ти усмивка не намира.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Лед в сърцето си не слагай...
А в капчици го превърни...
И нека всяка да познаваш...
Точно колко ти тежи...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Колко ти тежи скритото бреме
на чувства събрани и неотразени,
събрани през сънувано и явно време
и запазени,но в пясъчен часовник потопени.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Пясъчен часовник във душата...
Отронва песъчинките, които...
Образите твои са събрали...
И летят, танцуват без насита...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Без насита пухчета ловя
и пърхам между тях като канарче,
как искам аз да ги сбера
отново в малко,радостно глухарче.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Как искам да се разпилея...
И да литна по света...
Тогава може да успееш...
Глухарче да сглобиш в дъга...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Глоби взе съцрето да получава,
лети със превишена скорост
и разумът опитва пак да го глобява,
но не ще го хване скоро-скоро...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Скоро-скоро ще се пратя...
Опакована добре...
Но не в колет или по вятър...
А в целувка от сърце...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Вятър от нежност ти изпращам.
Целувки с полъха му хладен.
Най-високата звезда за теб хващам.
За любовта ми дали си жаден?

Zatoichi

Вятър от мисли и чувства,
щом дълбоко забушува,
в сърцето раждат се изкуства,
а болката...болката си струва...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

За теб болката си струва...
За мен... не е точно така...
Но нека тебе лекувам...
А себе си в сълзи удуша...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

В себе си пера бели намерих,
в тебе - въздушно течение открих,
височината дори не примерих,
от скала скочих и съдбата си улових.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.