News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Трудна стъпка нелесно се прави,
нозете може да си нараниш,
ала не би могъл да се прославиш,
ако стъпката не усвоиш.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Лесно се прави омлет...
Чупиш яйцата, разбъркваш...
Но за, да станеш Поет...
Трябва в душата да бръкнеш...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

В душата обаче,що ще откриеш -
от този във тигана по-голям омлет,
ще поискаш сетне да се скриеш,
ала няма лесно да те пусне тоз поет.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

По-голям инат от моя няма...
В неговата същност спотаен...
Затова побягна ли, навярно...
Няма да го виждам после мен...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Побягна ли,не ще да е от страх пред пустия ти инат
и не заради него единия пред другия крак ще слагам,
ако побягна,ще се правя аз на тарикат,
ако побягна,причината ще е да го надбягам.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Единия пред другия крак се повтарят...
И в хода на времето тъй се редят...
Или пък спират, объркват, забравят...
От което промени по пътя валят...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Забравя всекиго по нещо,
времето е днеска динамично,
ала когато стане и горещо,
се получава по-комично.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

По-комично, по-трагично...
Във живота все е "по-"...
А ние, мелодраматични...
Римуваме във туй депо...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

А ние смисли цветни пак въртим
и движим се във хаос хармоничен,
на устните усмивка и носталгия държим
и в сърцето спомен личен.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

[lol] "не дълбай с длетото тънко"

Държим ръце и думи...
Мълчиме помежду им...
И вървим, вървим, вървим...

Не мълчим с ръце, без думи...
Но държиме помежду ни...
Един от много дни... или?!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Един от многото моменти
от известно време се търкаля помежду ни
и един съм аз от многото пациенти,
подрънкващ закъсняло с хлаби струни.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Закъсняло е времето.
Не ще ни приюти любовта.
А ще посее в сърцата семето
на болката и на скръбта...

{dulgokoska}

Ще посее мракът безбройни звезди...
Които, блещукайки в танц ще се люшкат...
А под тях много влюбени нежни души...
Една в друга ще се тихичко гушкат...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Тихичко гушкат се в небето
две радостни врабчета,
а гушнати под тях в полето,
пеят в радост две щурчета.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Две щурчета вечер не правят...
Но и денят за тях май по-лек е...
Щом заедно лесно забравят...
Как в живота самотен лед-пек е...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."