News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Засяда ми камък в гърдите,
кога погледна звездица как блести,
знам - достигат я единствено мечтите,
а някъде зад тях,блещукаш ти...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Някъде зад онази завеса...
Изтъкана от хорски очи...
Се крият галантни пердета...
В тях - полъх човечен лежи...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Човечен може да е всеки в този свят
ала малко хора вече го желаят,
виж не на всеки възможно е да е богат,
но всички все за туй мечтаят.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Всички мечтаят да имат...
Нещичко само за тях...
Едните насила го взимат...
Други... го чакат със страх...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Едните плетат идеали,
другите - недостойни кроежи,
но животът никой не жали -
всички до един сме невежи.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Невежи ученици с небрежни учители...
Така се съсипва незапочнал живот...
И произвеждат се още уверени зрители...
Които неусетно мъкнат хомот...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Зрители сме ние,зрители във театър
и гледаме как куклите танцуват,
танцуват под люлеещия ги вятър,
а не са ли също кукли тези,що на кукли се любуват?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Люлеещия вятър съм сграбчила...
В нокти от бяла мъгла...
Които съм дълго провлачвала...
По ветрени златни поля...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Дълго е времето извън нас,
животът във нас - кратък,
ала всеки нищожен час
бележи дълбок отпечатък.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Дълбок отпечатък намерих...
В душата от стари родители...
Които са моите вери...
Наследство от скъпи обители...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Моите вери са като тревица -
след всяка люта зима
вдигат радостно главица
и лъчите топли взимат.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

След всяка песен съм различна...
Някак променена и еднаква...
Студена, шумна, романтична...
Запяла също и прегракнала...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Нешумна е моята радост,
умерена като тъга,
различна от буйната младост
и крехка кат снега.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Крехка кат снега пред слънцето...
До теб стоя и се замислям...
Как да пея със беззвучното...
Да те заглуша не искам...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Беззвучно можеш с мен да пееш,
единствено със топъл жест,
със вятъра във порив нежен да се слееш
и с усмивката си пак да ми окажеш чест.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.