News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Превърнал се в нещо значимо.
Ти знаеш за какво живееш днес.
До теб е съществото любимо.
Изпадаш в най-сладкия унес.

{dulgokoska}

Изпадаш в дупки и болки...
Такива познавам добре...
Но винаги съм на прозорец...
От другото /мое/ лице...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Лицето се мени най-лесно
във усмивка и в тъга
и за да стане интересно,
познай какво е моето сега.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Най-лесно би било "усмихнато"...
Но не вярвам във това...
Дори да ми го кажеш мигом...
Ще се съмнявам... знаеш го... тъга...

:)
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Мигом тъгата забрави,
че понякога е тя заразна,
усмивката възпламени,
казвам го сериозно.
:)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Сериозното е скучно...
То отива сал на мен...
Както и да ми е мъчно...
За теб оставям слънчев ден..
:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Слънчев ден желая,дори да е частица само,зрънце,
и жадувам силно да го видя,
но как,щом зад облаци тъга си скрила свойто слънце,
недей така,ще се обидя.
:)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

elf`s_soul

Зад облаци се криеш,
сякаш няма да те видя
и където и да идеш,
аз и там ще те открия...

И с дъжд да ме обсипеш,
аз няма да се спра,
и знам, че всъщност знаеш,
криеницата не е игра.


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

nMz

Всъщност знаеш , че мога да обичам ...
Но ръка към вратата протягаш ...
И дори пред бога да се вричам ...
Ти отново искаш да избягаш ...

Грабваш сърцето си и бягаш , и бягаш ...
Бягаш далече през студената зима ...
И от кого се мъчиш да избягаш ...
Може би от любовта , любима ? ...
Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !

phibi

Ръка към вратата ти посяга...
Не си отивай още, обич! Спри се!
Навярно вече ти дотягам,
напомням пропиляната актриса
в безумния спектакъл-монолог
на камерната сцена в малкия театър...

Но спри, любов! Животът е залог,
животът ми, отиващ си на вятър!

Навярно късно е сега да те задържам.
Безкрайно много карах те да чакаш...
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Russev

Не си отивай още! Спри се!
Недей постъва с мен така.
В очите погледни ме и върни се.
Не казвай че било е лъжа.

Обичам те аз повече от всичко.
Повече от себе си дори.
Обичай ме и ти мъничко.
И нека огъня във нас гори
В държавата на мъртвите поети ...

{dulgokoska}

И нека огънят гори...
Водата да се лее...
Танцът си танцувай...
Единствено със мене...
Защото те ревнувам...
С гордостта не се сбогувам...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Russev

С гордостта се аз сбогувам.
Не ми остана нито грам.
Оставам сам да плувам.
С любовния си плам.

Но да си сам така е тежко.
Животът груб е в дните днешни.
И слънцето да грее жежко
За тез що любовта не сещат.
В държавата на мъртвите поети ...

{dulgokoska}

И слънцето да грее жежко...
Зима може да настъпи...
Кривнеш ли - си на шосето...
А по него няма мои стъпки...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Russev

Няма мои стъпки...
Те губят се във самотата.
Отново сам.Отново тръпки.
И болката разяжда ми душата.
В държавата на мъртвите поети ...