News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Borovskoy

#5280
Живот мой, повярвай ми,
срещнах те днес
и вече съм влюбен до безумие,
харесва ми всичко в теб
жажда моя, наливай ми
но не само днес
потънах вече в бездумие,
искам да прелея от любов по теб.. [heart__] [heart__] [heart__] [inlovee]

за дългокоска [lol] :p [inlovee] [heart__]

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Всичко в теб е някак вълшебно-
усмивката,гласа ти и очите.
Заедно да бъдем не е редно.
Ала с теб достигам аз звездите.

Unforgotten`feeling`f

Достигам те почти със поглед,
далечна, огнена звезда...
Залязваш и блестиш пред мен
недостижима, пареща мечта...

А когато луната ме погледне
и обещае те отново като дар...
сърцето мое броня ще надене
и ще се бори...със своя господар.

~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.

elf`s_soul

Господар на мойта воля
позволявам ти да бъдеш ти,
ала позволи ми да те водя,
през лабиринта на душата ми.

Робиня твоя, аз ще бъда,
ще се въплатявам в мечтите ти,
аз ще чувам всяка дума,
само с любов заплащай ми...


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

Zatoichi

Заплащай ми със истини,
ти,Орис сенчеста,заветна,
защото няма истина
в живота безпредметна.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

elf`s_soul

Няма истина, нима е вярно,
няма справедливост на света,
Щом няма истина, случайно,
значи всичко е лъжа една.

Една илюзия и за всеки блян,
е истината с която ти живееш.
И с хиляди от лъжи си ти облян,
истината да откриеш ти копнееш..


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

Zatoichi

Ти живееш като във кафез,
сърце полупогубено'
ала в големия житейски лес,
да гледаш продължаваш влюбено.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

nMz

Като във кафез затворен от тъгата ...
блъскам здраво по стените ...
Единствена подкрепа за душата ...
останаха във мен мечтите ...
Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !

{dulgokoska}

Здраво по стените капе...
Някаква безплътна течност...
Толкова ми е позната...
Прилича много на човечност...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Прилича много на...тъга,
на някакви сподавени,прикрити думи,
които късат ни мига,
които са безплътни,но болят като куршуми.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Безплътни реплики към теб...
Няма никакви в сърцето...
Не искам ти да си Поет...
Изпуснал от тъга перцето...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Перцето ми за тебе пише
и няма на света тъга,
която да ме спре да дишам
от твойта светлина.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Дишам страх и егоизъм...
Да знаеш само как боли...
Надявам се и също питам...
Ще можеш ли да ми простиш?!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Питам докога ще питаш
и що на тебе да простя?
Докога в съмнения ще скиташ?
На мен да мисля остави за любовта.
:)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Що е мисленето твое...
По въпрос такъв...
На теб да давам всичко мое...
Което би превърнало те в стръв?!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."