ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Не е усмивка всяка чупка...
На устни или на душа...
Но емоции безкрайни плуват...
Потапят в радост и тъга...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Gangsterkata

Безкрайни и горещи погледи...
туптят едно за друго две сърца,
две души
,заспиващи сами,
и топлите очи на две влюбени лица...

nMz

#5192
Две сърца , две души ...
Бяха сляти те преди ...
Две сърца , две души ...
Ала днес са вече три ...
Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !

{dulgokoska}

Днес вече е рано... късното мина...
Кога ли ще кацне на рамо Мигът...
Който очакваме,  за който сме силни...
А може би просто ни гледа в гърба...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

Просто замълчи!Не казвай нищо!
Замълчи.Виновен си!Но и невинен!
И просто спри!Тъй ясно ни е всичко!
Преди да е дошла,тя си отиде!

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Спри до мен.За мъничко поне.
Падат птиците мърви от висините.
Търся искрица...но от къде?
Търся смисъл.Горчат съдбите.

иринка

Горчат надеждите,горчи гласа ми,
горчи и всяка твоя дума,и боли..
Навява спомени нелеки във нощта ми,
навява пак горчива обич и сълзи...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Нелеки са товарите на живота.
И съдбата също...и тя е тежка.
Върти се света на стотици оборота.
Това е присъдата човешка...

{dulgokoska}

Присъдата не е от мен издадена...
Затова на друг се оправдавай...
Аз бях простичко предадена...
Но върви, но ти не бягай...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Простичко предадена усмивка,
от десетки устни умножена
и песен,песен без почивка -
тъгата пак е победена.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Без почивка, но с надежда...
Свиреше на тротоара тя...
А край нея, поглед свеждащи...
Вървяха хора без сърца...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Вървяха отдавна по таз загубена земя,
хора на любов отдали орис и живот,
рицари,не със броня,а с душа,
един от рицарите беше Дон Кихот.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Рицари битки водеха много...
И в края на всяка една...
За прошка горещо молеха Бога...
Дългът да убиват им тежеше в кръвта...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Горещо молех за една възможност
и пъдех миговете изтерзан,
но знам сега,че всяка невъзможност,
човекът определя сам.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Невъзможност се среща с усмивка...
И се изпраща със скрита тъга...
Която е нежна и пивка...
Но разкъсва с копнеж във душа...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."