News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Нежна и пивка,и топла дори
е тъгата,която събира ръце
и в която е способно да гори,
не едно единствено сърце.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Едно единствено, прошепнато...
Или изкрещяно...
"Обичам Те!" е стряскащо...
Понякога, но прямо...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Понякога върти се небосвода -
като пумпал по паркет,
не знам дали е болест и на лекар ли да ходя,
или съм безнадеждно луд "поет".
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Като пумпал е Земята...
С всичките си светове...
Качамак ми е в главата...
И се чудя накъде...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Накъде ли облаците бягат,
преди зората пак да запламти,
могат ли и птиците да страдат,
когато само тялото лети?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Могат ли щурците да не свирят...
В нощната, ухаеща тъма...
Където се полята ширят...
Родна, мила красота...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Щуро е всяко малко дете
и пакост във главицата си крие,
но след миг като помислим,
деца не сме ли всички ние?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Не сме ли смели с тебе...
С думи кули да строим...
Щом само кратко изречение...
Може да ги разреди...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Из кулите от слово скитам,
коридорите преброждам сам
и винаги за тебе  питам -
не съм аз смел,а само прям...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Коридор ни бяга под краката...
Ти в началото, аз в края...
Тичаш ли към мен, горката...
Пак те питам, а си зная...

[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Към мен летят потайности,загадки
и трудно ми е нещо да се браня,
на всяко питане се отговаря със догадки,
искам вече истина,бяла като пяна.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Като пяна ще изчезна...
В пясък ще попия...
Ефирна, безметежна...
Като глътчица ракия...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

 [lol] добро сравнение

Като глътчица пинаколада,
плъзгаш се по мойте мисли,
по-сладка си от шоколада,
будеща стотици смисли.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Стотици смисли не откривай...
А в един направо сбирай...
После си го отстоявай...
Кой е всъщност не забравяй!
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


{dulgokoska}

Рубикуб, хм, пъстър, ръмбест...
Де напомня ти за мен...
Вярно, че е нравът трънест...
Външността ми - на кретен...
[lol] /брей, че забавно/
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."