ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Нравът ти е цвете екзотично,
с трънки и със нежен цвят,
туй,което в случая е нетипично,
е,че е малко по-устат.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Нетипично напорист си...
Днес и някак е чудато...
Или пък просто претопил си...
Скромността си - цяло злато...

:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Цяло злато,ако струва скромността,
то сигурно съм аз богат,
ала ако оценим и глупостта,
ще ми завиди целия свят.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Ако оценим и твоята оценка...
Чак на минус ще излезем...
Не я харесвам тази летва...
Усмихни се и ще си... неземен...
:)
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Усмихни се пак за мен,
в кръгче завърти се,
нарисувай моя ден
и отново усмихни се.
:)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Нарисувай ми косите...
Аз ти пращам минзухар...
Ароматът му спомни си...
На верничък другар...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Другарите ръце за помощ си подават
и сълзата със усмивката делят,
другарите не само обещават,
а световете си в един градят.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

В един момент деленето е чисто...
А сетне омърсява се, ранява...
И се отдалечава всичко близко...
Как не искам да показвам се такава...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Такава вероятност съществува
и понякога промъква се съмнение,
душите атакува отчуждение,
не,от него не желая да тъгувам.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Не желая да желая...
Път различен от сега...
Но май ще си стоя на края...
Само крачка от ръба...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Ръб,на пропаст може би бездънна,
разцепва пътя помежду ни,
но звук от арфа в мене звънна...
готов съм да я извървя по струни.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

:)

Разцепва болката главата...
И прокрадва се идея...
Някак твърде непонятна...
Че за нея да попея...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

За нея ще задам въпрос,
кажи за таз идея,
дори и да е куриоз,
утешително ще ти попея.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Щеш, не щеш, ще си ми пееш...
Нали затуй си ме избрал...
Една бъбривка, що се грее...
От нежни рими и скандал...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Ще се грееш,знай,за дълъг период
от и в мислите ми тъй многоетажни,
и без да знаеш,винаги ще си във тоз живот,
за който небето и дъгата тъй са важни...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.