Стихотворението, което обърна настроението Ви на 180 градуса?

[Белоснежка]

Привет.
Съжалявам, ако си се обидила, че съм споделила стихът ти тук.
Имам навика от много време да събирам стихове, които съм прочела и са ме впечатлили на личния си компютър. Предполагам, че така се е получило и с твоето - прочела съм го в сайта и съм си го копнала в папката със стиховете. Ако имаш против да остане в темата, моля кажи и лично ще се ангажирам модераторите да го изтрият. Но дори и да е така, отново бих искала да изкажа възхищението си към този стих и теб.

Привет!
Не си ме обидила. Вече всичко се изясни с уточняването на авторството.  [namigggg]
Радвам се, че си харесала стихотворението ми и благодаря за отзивите.

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Аз ти благодаря. :)

[Unforgotten`feeling`f]

"Ти просто си длъжен" -Георги Константинов

В сезонните болки, в случайните свади,
в съдбовния възел на тъмни причини
безмълвно си казвам:
Не се изоставяй!Не давай моторчето в теб да изстине!
От себе си махай ръждата набола.
Духа си напрягай до сетната става...
Не се изоставяй
на чуждата воля!
На свойта неволя не се изоставяй!
Не се изоставяй в прегръдка щастлива.
Не падай безкрайно в скръбта си дълбока...
Издишвай мъглата!
В снега не заспивай!
Не спирай в средата на свойта посока!
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно
излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края!

[`Fallen_Angel`]

Кога се дава прошка

Кога се дава прошка?!
Ако Юда е простил преди да продаде
най-достойното от себе си -
едната вяра.....
Аз не искам да съм тази,
дето може да прощава.
Аз отвътре съм сурова.
И навярно е наследствено.
Незнам.
Продадоха ме
най-любимите ми хора.
Трябва да са ми простили,
че не струвам много.


by BLUE_ROSE

[kalista]

В мене никой не се влюбва наистина.
Или бягат, или стават обсебени.
Заживявам набързо в сърцата им.
Някак кратко.Сезонно. И временно.
Или пък, се вторачват в очите ми,
сякаш аз съм единствено чудо.
И се мъчат да вържат крилете ми,
че летели били...пеперудени...
Аз не искам такова обичане.
Искам истинско. Като дишане леко.
Като чая във зимните утрини.
Като цвете край горска пътека.
Искам лесно и просто обичане.
Без условия и без да ранява.
Любовта , казват, трудна била...
Всъщност, май, ние трудна я правим.

Tя

[DEVIL_IN_HEAVEN]

ПОТОМКА


Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.

Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.

Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.

Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.

Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.

Може би съм грешна и коварна,
може би средпът ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.



Елисавета Багряна

[BLUE_ROSE]

Числа, които някъде започват
Павлина Йосева

Баща ми. Дребнолик счетоводител

- след шумното убийство на мама -

налапа пистолет (със заглушител).

А беше трезвен. Трезвен като задник.

Почервеня емайлът на бюрото му.

Любимите перфектно-бели листове

с числа, които някъде започват...

И син на осем. Да пресметне истината.

[Bamby]

              Намек



Хей,позволи ми да ти напомня,
че аз съм нежно,
наивно цвете,
и като тиха вода съм скромна...
А ти небрежно
ми взе сърцето,
а ти си ходиш,със мен закичен,
а аз линея
върху ревера,
защото ти си егоистичен,
та аз не смея
и да треперя...
Хей,напомни ми да ти напомня
да те разсъня,
да дам насока,-
аз като тих вир съм вероломна,
който потъне-
все е дълбоко!

(Да не забравиш
Ще се удавиш) 


Миряна Башева

[`Fallen_Angel`]

Когато вече някой ден
решиш към нов бряг да отплуваш,
недей си взема сбогом с мен -
отплувай, без да се сбогуваш.

Върви, обичана жена,
понесена во век в сърцето.
Луната пак ще е луна
и пак ще е небе, небето.

В любов недей ми се кълна!
Защо е нужно да се лъжем?
Ти нямаш никаква вина,
в това, че ще остана тъжен.
Еднъж ли горест съм познал?
Еднъж ли съм се огорчавал!
При мене, който не е спрял
не ме е само той ранявал.

Ти моята любов прости!
Сърцето ти не ми е длъжно...
Какво е скръб, не знаеш ти,
не знаеш ти какво е тъжно...

За сбогом няколко слова
да каже всяка друга може.
Но ти не би могла това,
ти кръст не можеш лесно сложи.

Ах, ти си толкова добра!...
И в свойта нова безнадеждност
без думи аз ще разбера
за отзвучалата ти нежност...

Затуй когато някой ден
си тръгнеш и не затъгуваш,
недей си взема сбогом с мен,
иди си, без да се сбогуваш

Пеньо Пенев

[kalista]

Христо Фотев
Наистина ли си отива лятото...

Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Лятото ме гледаше.
С очите си отново ме целуваше.
А вятърът се блъскаше във роклята,
прегръщаше нозете й, докосваше
по устните й сянката на залеза
и цялата неспирно я люлееше -
завиждаха му може би ръцете ми...
Завинаги ли? Лятото ме гледаше.
Очите му отново обещаваха
завръщане, по-хубаво от първото -
ний, влюбените, вярваме на лятото.
Ний, влюбените, винаги потъваме
в очите му дълбоки -
в най-дълбокото,
където са зелените съзвездия
на сълзите... Ний вечно се усмихваме.
И устните ни вечно са уплашени.
И вечно, вечно, вечно искаме
да задържиме за минута лятото.
Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Бързо се притискаме.
И махаме с ръцете си... И гларуса,
и вятъра, и залеза тържествено
ще съобщят на всеки, че за София
със влака в десет си замина лятото.

По дяволите! Всичко е известно.
Известно е. Но все пак оставете ме
да се удавя в погледа на лятото.
Да ме вълнува беглото докосване
на медните й колене...
И в пръстите,
замрежили лицето ми изопнато,
да прозвучат тръстиките созополски.
Какво, че е известно. Оставете ме
да й говоря и да вярвам с някакво
забравено, детинско изумление,
че ме обича, че е много влюбена,
че винаги ще ме обича... Лятото
ми маха дълго със ръка...
Ах, лятото
не искаше да си отиде...

[reeeev] [spining heart] [reeeev]

[mery-jein-baby]

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Винаги  трепкам когато го чета!
МАЙКА МИ
В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.

Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.

Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!
И на това също!

[tonnny_bg]

Последният да беше на земята,
не бих те искала така.
От хиляди да бе единствен,
едва ли тебе щях да избера.
Да беше молил ти да си със мене,
пред мен на колене да бе стоял,
аз нямаше и да те забележа,
да ме плениш не би успял.
Дори да беше оазис във пустиня,
във тъмното да беше светлина -
не, нямаше така да си ми нужен,
както всъщност трябваш ми сега...

pearl_tear [plqs plqs] :flowers:

[HappyEnd]

Последният да беше на земята,
не бих те искала така.
От хиляди да бе единствен,
едва ли тебе щях да избера.
Да беше молил ти да си със мене,
пред мен на колене да бе стоял,
аз нямаше и да те забележа,
да ме плениш не би успял.
Дори да беше оазис във пустиня,
във тъмното да беше светлина -
не, нямаше така да си ми нужен,
както всъщност трябваш ми сега...

pearl_tear [plqs plqs] :flowers:

[evala] И от мен поздравления!

[phibi]

BLUE_ROSE

Ти ли си!?

Ти ли си ,Господи!? Дошъл си ми на крак.
И утрото лъчите си потръпвайки начупи.
Усетих Те. Смъртта се преоблича пак и пак.
Гримира се във ролята на проститутка.

Ти ли си ,Господи?! Да не е късно за умиране!?
Душата ми изгаря всеки път по залез.
Всичко е въпрос на време. Да избирам.
На каква цена ще се намразя.

Ти си, Господи. Познах те по очите.
Пари ми отвътре. Плача и се смея.
Имам чувството ,че нещо ще поискаш.
Поискай го! Защото ще живея!

[{dulgokoska}]

...
       иринка

Защото изгревът понякога е тъжен...
Очите се отварят в чужда къща...
И нямам дядо с чепка грозде да ме буди,
и котката ми,че е вънка да се мръщи.

Понякога и залезът ме плаши до забрава,
защото зная,че на някой му се плаче,
че няма кой с усмивка да приспива баба
и татко,че от вчера е сираче...

И изгревът и залезът от днес и утре
ще срещам със сълза и празно във сърцето...
Пръстта е още мека.Дворът пуст е...
Поклон пред паметта ти!В тебе е небето!

(на дядо....
26.08.1930-28.02.2008)