Стихотворението, което обърна настроението Ви на 180 градуса?

[DEVIL_IN_HEAVEN]

gabi-gabi - Поклон

Намота се кълбото на живота ти, мамо.
Ето го края. Вече се вижда.
Върнеш ли лентата - нищичко няма.
Само усилия и черни грижи.

Само мотика. Сушаво лято.
Земя корава и спечен залък.
Храниш кокшките. Садиш домати.
Твоят свят, мамо, е толкова малък.

Вечер, по залез, сядаш на прага,
мъдро заслушана в тишината.
Звезди изгряват, не ти се ляга -
още колко залези ще изпратиш...

Преглъщаш с мъка сухия залък,
и все по тежка става мотиката.
Твоя свят, мамо, е толкова малък,
а в него ти си така Велика...

[tears-from-an-angel]

Сън

– Лорй, не спиш ли?
Чуваш ли, Лорй?
"По-тихо! Скрий главата си! Отвън
на педя са от нас, не говори!"
– Лорй, сънувах толкоз хубав сън!...

Почакай... как започваше?... Така...
Войната свършена... Разбираш ме, нали?
И всичко е във нашата ръка,
нали така, Лорй?

Работех пак в завода. А пък то
уж същия завод, машини същи,
но частите им блеснали – злато!
И ставите им някак по-могъщи.

В завода ти, Лорй, си надзирател
и казваш: "Днеска искам триста болта!"
"Добре, Лорй, отлично, мой приятел!"
И двамата се смееме доволни.

А вънка тъй широк е небосвода!...
Блести небето, въздухът блести!
И дишаш, дишаш толкова свободно!
И сам не вярваш, че това си ти. –

Лорй погледна другия в очите
(те бяха толкова детински днес),
усмихна се и каза, уж сърдито:
"Какъв си ти мечтател, Фернандес!"

На изток гаснеха звездите. Мрака
отстъпваше във паника,
без строй.
Сигнал за бой!
Започваше атака...




Вяра

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!


НИКОЛА ВАПЦАРОВ

[DEVIL_IN_HEAVEN]

2 творби на Диа Ангелова:

Не си отивай

И този ритъм пак се появява
в дъжда навън, във нечия усмивка
гърми, не спира своя бяг трамвая
врабчета сред дърветата се плискат.

И тази моя скачаща походка
през локвите се втурва - топъл вятър,
под лапите на грациозна котка
плющи от весел гъдел тротоара.

Не си отивай пролет, тихо скитай
в сърцето ми до кръв за теб изтляло -
върви през мен и повече не питай
дали от друг така ме е боляло...

***

Някъде

Отивам си от кипналото лято
беззъбите чадъри се надуват
и рукнал дъжд гърми стакато
в червено покривите плуват.

Сред тази бясна канонада
сърцата себе си не чуват
отиват си напълно непознати
сълзите нищичко не струват.

Напуканите плочки на паважа
захапват всяка моя стъпка
плющи градът заспал на стража
зад ъгъла на поглед мътен.

Така беззвездна - как да те намеря?
Последни капки се процеждат
през сключените пръсти на небето...
А някъде нощта скимти с надежда.

[иринка]

Кучка


Съдбата ми ме мрази... Кучка...
Взаимни са ни чувствата отдавна...
В душата ми кървят милиони случки,
в които си ме карала да страдам...

... Не ме e яд. Изстрадах си ги, Кучко,
след всяка твоя гадост оцелявах...
Сърцето ми сто пъти с кол набучи,
а после питаше ме - ,,Как я караш?"
Живея, Кучко,  и напук на тебе
все още дишам и в гърдите ми е топло.
Сърцето ми е втора употреба,
но бие и е живо още.

Мълчиш ли, Кучко?... Ще мълчиш!
Аз сто години няма бях, сега ще викам...
Ще ти крещя, защото ми дължиш...
Длъжница си ми. *Così è la vita...

*такъв е живота

автор: reinbow

[Morska_Svodnica]

Давид Овадия

На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян
с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат..
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"

Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне отведнъж..
А аз ще дойда просто да те видя.
[heart__] [heart__] [heart__]

[chocolate_dolly]

Hе съм се влюбвала откакто си замина,
а минаха тъй много времена,
и тъжна бях, и бях щастлива,
сама не бях и бях сама.

Сега съм малко по-висока,
пораснах със полвинка сантиметър.
(Онази, за която се шегувахме..
Не знам дали го помниш като мене.)

Косата ми е както и тогава,
само че съм я боядисала - червена.
Не се гримирам често. И отслабнах.
Пропушила съм. И не се гордея.

Иначе съм си същата. Рисувам.
И пиша много (често и за тебе).
Веднъж почти се случи да се влюбя.
Но не се получи. Той не бе за мене.

Разбих сърцето му и чакам
в най-кратко време (като теб) да ме намрази.
Уших си рокля-цвят бордо. За бала.
Не съм се влюбвала откакто ме остави...



hide`and`seek  [inlovee] [heart__] [love]

[English Accent]

Глория Фуентес-"Пред един мъртвец в леглото", не знам на кой е превода, но стихотворението е...прочетете


Къде ли са пчелите, дали восъка на твойте свещи?
Къде ли са отишли първите тетрадки, които си изписал?
Къде е първата ти обич, която не предчувства, че си мъртъв?
Какъв пейзаж те е покъртил,
за да отидеш да му кажеш, че вече си спокоен?
(Най-лошото не е да си умрял,
скръбното е, че след това не можеш нищо да направиш:
часовника си да навиеш,
да се разрошиш,
да подредиш книжата...)
Разбирам, че си тъжен.
Гледам да те утешавам.
Ако си струва, аз ще ти разкажа,
че си умрял във твоята постеля чиста,
че спалнята ти бе заобиколена от приятели,
че всичко се направи да бъдеш излекуван,
че термометър са ти слагали,
че ябълка ти белиха,
че най-набожният се молеше почти безгласно.
Помисли си за ония, които не умират вкъщи,
за умиращите неочаквано при злополука,
за хилядите помисли, които на война умират.
От погребалното бюро дойдоха,
ти лежиш върху килим и имаш четири големи свещи,
имаш бялото разпятие над тебе,
хор съседки;
нищо не ти липсва дори сега
и си отлично сресан.

[Morska_Svodnica]

Загадка


Има нещо, което
ще гадая до гроба -
как човекът превръща
любовта си във злоба?
Как настава в сърцето
тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?
Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?
Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени -
как сърцето обича
само няколко мига?
Злоба има за всички.
Любовта не достига.

Г.Константинов

[inlovee] [heart__]

[mery-jein-baby]

Ако аз съм жената!
***
В очите запалваш искри,
а душата ми в тях се оглежда.
Ех, любов, и при мен се поспри,
украсих си вратата с надежда!
Ти не чукай, направо влезни,
поседни, отдъхни в тишината.
Не очаквай от мен "Остани!"
Остани, ако аз съм ЖЕНАТА.
Ако аз съм, ако само съм аз!
О, тогава ще пламне небето!
Със звезди ще изпиша завчас
туй, което ми шепне сърцето.
Ще запея със мойта душа,
песента и тъй дълго не пята,
ти послушай я МОЯ ЛЮБОВ,
аз ще пея, защото си свята!

Евгения Георгиева

[small_heart]

Поет

С оръжие в ръка бе заловен
той на Балкана и пред съд доведен.
Последен изпит беше него ден,
и неговия отговор последен.

"Вий питате какъв съм! Втори път,
че съм поет ви вече отговарям.
Защо въстанах? - казах пред съдът,
но питате и аз ви пак повтарям:

Обичам аз полето, сладкий дъх
на неговите рожбици, цветята -
и привечер кога ги милва лъх,
и сутринта окъпани в росата.

Щом цъфнеха напролет те, при тях
от юг им птички идваха на гости.
Аз от дете с тез птички другарях,
че дивни бяха песните им прости.

Свободни песни... не като онез,
каквито ази пеях - и каквито
сте и от други чували до днес;
то бяха песни от сърце честито -

сърце свободно, -сгряно от лучът
на божието животворно слънце,
и во което песните растът,
като в поле посеяното зрънце.

Такова слънце в моето сърце
не грееше: - то в мрачина бе клето...
И ази грабнах пушката в ръце
да извоювам слънце за сърцето.

Та песните, които то роди,
на радост рожби, радости да сеят.
Поета - тъй небото отреди -
да пей, свободни птички както пеят..."


*

Присъдата бе смърт. На другий ден,
преди зори, обесиха поета.
Ръмеше дъжд и вятъра студен
като въздишка стенеше в полето.

И неми бяха влажните листа
там на липата, дето той издъхна...
Откакто на бесило стана тя,
там песента на птичките заглъхна.

Пенчо Славейков

[nocommentt]

Ти си принцът на моитте мечти..
Един денн в животта ми се появи..
Усмивката ми съживии..
Сърцетто ми ти разcтопи..
С любовта си мее дари..
Но това е приказкка една..
Приказка и само ттова..
Жестокаа е реалността..
Това е моята съдбаа..
Вечно аз да съм самаа..
А ти да си останеш
моятта единственаа мечта..

отт ~ Бететоо Влюбенноваа..

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Добромир Тонев

***

Ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит.
Ти мъкнеш като охлюв своя страх,
затваряш се във себе си при допир.

А ехото във твоя празен дом
е дълго като расо на отшелник.
Ни с ключ от думи, ни с любовен взлом
проникнаха във твоя весел делник.

Ти, който можеш с лекота дори
да разбереш душата на дървото -
вземи парче дърво и сътвори
едно човече, да не си самотен.

Когато се завърнем пак в пръстта,
когато ще сме някак си умрели
и с театрални думи на уста
ни заизпращат смешни Пулчинели -

ще падне смях, ще се повдигне в миг
завесата и твоето човече
ще извести със тембър на трагик,
че ти си тук, макар да си далече.

Ще светят жълтеникаво в нощта
на злобата очите - като пещи.
И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи.

[mery-jein-baby]

КОЙ?.... /е най-истинският мъж/
К. Кондова

Най-истинският - този ли е, дето
ти пращаше задъхани писма
и в тях ти обещаваше небето,
но на земята дом не обеща?
Или пък този, който с груба четка
по тялото ти драскаше любов?
Пожарникарят - плю си на подметките.
(А в огъня да скочи бе готов.)
Не е и този - дето стори къща.
И ти остави ризи за пране.
Не ти остави пътен лист за връщане.

Мъжете си превърнах в стихове...

Неделя. По привичка ставам рано.
Заканва ми се през стъклото дъжд.
А в стаята във шарена пижама
синът ми спи -
най-истинският мъж!

[mery-jein-baby]

Среднощна молитва


Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...


Събличай се и ми свети със вечност.
Дамян Дамянов

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Happily Ever After

И не, че някога ще ме попиташ как съм,
дали успях да те преболедувам,
дали все още вярвам в щастието,
разбрах ли, че Любов не съществува,
дали не си те преговарям тихо,
наум, на сън, понякога наяве,
дали съм спряла да ти пиша стихове,
дали обичам още залези,
дали съм те оставила в сърцето си,
да мога тайно да те навестявам,
дали понякога те чувам в песните,
които си ми подарявал...
Не, няма никога да ме попиташ...
И никога не ще ти отговоря.
Защото знам, че като свърши приказката,
добре е книжката да я затворим...
Каквото сме научили - научили...
Каквото сме разбрали - сме разбрали.
Така е правилно, дори да ми е мъчно.
Ти няма никога да ме попиташ...
Аз няма да ти отговарям...

~ caribiana

[heart__]