Стихотворението, което обърна настроението Ви на 180 градуса?

[Qween of the black hearts]

Задушница
BLUE_ROSE

Зад две пресечки ги посяха. С вино.
Най-близките ми хора. Празнично облечени.
Завити със любов. И карамфили.
С лица от тишина завинаги изсечени.

И днес ги обладават духовете им.Отново.
За да ги върнат малко на земята.Преди здрача.
Отчупих им сърце наместо пита. И зарових.
Душата си до тях . За да не плача.

това и мене ме обърна не на 180 а на 360

[BLUE_ROSE]

Задушница
BLUE_ROSE

Зад две пресечки ги посяха. С вино.
Най-близките ми хора. Празнично облечени.
Завити със любов. И карамфили.
С лица от тишина завинаги изсечени.

И днес ги обладават духовете им.Отново.
За да ги върнат малко на земята.Преди здрача.
Отчупих им сърце наместо пита. И зарових.
Душата си до тях . За да не плача.

това и мене ме обърна не на 180 а на 360

Надявам се в крайна сметка да ви е харесало (и на двечките) а не просто да съм ви сдухала настроението, както най-добре правя  :) [inlovee]

[ilusia]

Мен най-добре ме усмихваш ;)
А стихът е невероятно дълбок  [heart__]

[ranenia skorpion]

           Вълк

Тежка нощ се спуска над земята.
Скверна тишина се стели над земята.
Жалостни отблясъци със цвят на кръв пролята,
капят жално сякаш са от рана на луната.
Режещият вятър дори се е смълчал.
И как не би? Когато брат брата е предал...
Вълчи стъпки криволичат през преспите от студ сковани.
Оставени от лапи нявга силни и могъщи, но сега във кървища обляни.
Със козина от кръв и скреж сплъстена.
И плът от студ, тъга и гняв безсилен вледенена,
върви вълк ранен без път и без посока,
а раната му във сърцето става от дълбока по-дълбока.
До вчера живота си с другар безценен бе делил,
с вълчица снежно-бяла, стройна и със поглед мил.
Тя бе приятел верен и в лов и във безгрижните игри,
във люта битка и във поражение дори.
За нея дори и със мечок се бе сразил...
И живота си за нейният със радост би сменил.
Но дните весели, безгрижни отлетяха,
и времена на студ и глад в едно се сляха.
Седмици на ред се скитаха из гори от студ невиждан замръзени,
без надежда за живот, но все-още от зимата коварна несломени.
Но когато и последната капчица живот бе на път безвъзвратно да се изцеди,
се натъкнаха на така желаните, от плячката следи.
И със сили от гладът болезнен удвоени,
те тръгнаха по дирите в снега издаен уловени.
Скоро след това се озоваха на мъничка поляна,
а на сред нея - плячката мечтана.
Забравили опасности и всякакво внимание
те се хвърлиха със стръв върху мъртвото създание.
Но шум тревожен в реалността ги върна,
и радостта в заплаха той превърна-
враждебна глутница от вълци прегладнелии
те по дирете еленски се подвели.
Глутнтницата бързо ги обгърна,
и от надеждата за бягство ги отвърна.
Вълкът зъбите оголи и към земята се снижи,
без надежда на атаките да издържи...
Иведнъж усети, че вълчицата към глутницата се промъкна,
и надеждата му за живот завинаги помръкна.
С катранен мрак изпълниха му се очитеи
ярсота му надделя вовеки над сълзите.
Със сили от яроста пламтяща удвоени,
атакува вълците от гладът болезнен озлобени.
Водача пдана пръв от зъбите му покосен,
с поглед празен и същевременно безкрайно удивен.
Със злобен рев сред вълците останали
се хвърлии надеждите им за победа лесна на часа разхвърли.
Десетки рани той във битката получи,
но нито една да го повали не случи.
Ордите вълчи постепенно оредяха
и кървища и трупове по земята се разтлаха.
Алените краски обагриха снега искрящо бял,
оскверниха почвата, за топла ласка залиняла.
Яростта поддържаше тялото на вълка от живота изнурен,
извисил се над труповете на противника му победен.
Единствено вълчицата се бе спасила,
като подло, под трупът на един от вълците се бе укрила,
надяваки се вълка да подмине тялото й, притиснато от кървавия труп в земята.
Но бе подценила миризмата си до болка му позната...
Вълкът отмести трупа от снежно-бялата вълчица,
готова да пренебрегне пламналата в нея, предателска искрица.
Изви глава, оставяйки врата си без никаква защита,
предлагайки прошка на вълчицата позорно свита.
А тя дебнейки сгодния момент за подлия си план,
с цялата си злоба сключи челюсти, затваряйки смъртоносния капан...
Но от яростта си заслепена,
не успя да захапе животворната му вена.
От себе си той рязко я отхвърли,
изненадан от омразата с която тя му се нахвърли.
А вълчицата отново го нападна,
но този път покосена от зъбите му падна...
Вълкът разбра, че смисъла живота си загуби
и чувството за празнота във него се пробуди.
С морна крачка и без цел той към съдбата си потегли,
усещайки смъртта как към своите обятия го тегли.
За него живота краските си бе загубил,
без другаря му измамно верен, който лично бе погубил.
Часове на ред вървя вълкът през полята заледени,
в кърваво-червено от луната оцветени.
Със сетни сили в преспите се той излегна,
нечувана умора клепките налегна,
волята му за живот напълно го напусна,
и последен дъх усата му изпусна...

 


поздравявам автора на написаното ...
Много силно.. [heart__]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Браво на phibi:

Любовница


Пиши ми ги като любовник –
без сълзи,
без капчици утеха по мастилото.
Писмата ти не са звезди,
които да ме топлят за през зимата.

Прегръщай ме като любовник –
твърде вяло,
за да не те усетя(или заобичам).
Душата ти е къща опустяла,
в която нямаш никого и нищо.

Продай ме пак като любовник –
на безценица,
не струвам и два гроша, две въздишки.
Защото вечната любовница
не може да обича. И е нищо.  

[ninarika]

Религия
Петко Братанов

Трябва да съществува едно момиче.
Независимо дали ще го прегръщаш.
Независимо дали ще го целуваш.
Независимо дали ще го притежаваш.

Трябва да съществува едно момиче.

Може да се намира завинаги в някаква далечна страна.
Може да се усмихва дори в някакви чужди ръце.
Може.Не  е толкова важно това.
Важното е момичето да е родено.

То ще те приспива в мъглите на своето гълабово тяло.
То ще ти бъде зелена църква
със единствениствени светли камбани.

Всеки човек има нужда от църква!

Една църква,в която да влезе
и да падне на колене пред самотата си.

Една църква,в която да плаче
и да слуша въздишките на иконите.

Всеки човек има нужда от църква!

Дяволите се спускат над олтарите
и ти в този мрак,за да ги спреш.
Едно момиче трябва да съществува
като бяла спасителна свещ!

[kalista]

Религия
Петко Братанов

Трябва да съществува едно момиче.
Независимо дали ще го прегръщаш.
Независимо дали ще го целуваш.
Независимо дали ще го притежаваш.

Трябва да съществува едно момиче.

Може да се намира завинаги в някаква далечна страна.
Може да се усмихва дори в някакви чужди ръце.
Може.Не  е толкова важно това.
Важното е момичето да е родено.

То ще те приспива в мъглите на своето гълабово тяло.
То ще ти бъде зелена църква
със единствениствени светли камбани.

Всеки човек има нужда от църква!

Една църква,в която да влезе
и да падне на колене пред самотата си.

Една църква,в която да плаче
и да слуша въздишките на иконите.

Всеки човек има нужда от църква!

Дяволите се спускат над олтарите
и ти в този мрак,за да ги спреш.
Едно момиче трябва да съществува
като бяла спасителна свещ!

Лол.. Направо  [oops]  [heart__]

[kalista]

Тя: [inlovee]

Тя е усмихната. И във очите и
раждат се хиляди малки звезди.
Рисува сърца по стъклото на утрото.
И пламва денят във фонтан от дъги.

Понякога тя е така непорастнала.
Говори със птиците на собствен език.
Вярва в някакви странни вълшебства,
които се случват съвсем призори.

Друг път омайва. Със чар на магьосница.
Жена... Като никоя друга жена.
Косите и,устните,топлината в ръцете и...
И стихва възторжен целият Свят.

После е гневна. Прелитаща мълния.
Ураган над разпенено лудо море.
Пясъчна буря. Стихия. И бедствие.
Облачно , сиво, дъждовно небе.

Някога плаче. Даже май -често.
За сухите , тъжни, жълти листа.
Заедно с дъжда. За мъртвите мидички,
които вълните редят по брега.

Има дни- скучна е. Не и се говори.
Сякаш угаснал е целият свят.
Прибира грижливо старите спомени,
които в сърцето и кротичко спят.

Тя няма време да бъде еднаква.
Върти я Земята във тъй шарен танц!
И тя е ту малка, ту пък порастнала,
ту тъжна, ту весела...
Ами...просто е тя. : )

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [ooooo]  kalista... на кого е този стих???

[kalista]

[ooooo]  kalista... на кого е този стих???

На Тя, има нейно стихче в Стихчета, а от подписа й влизаш в нейния блог и там го намерих, 1то стихче е   [heart__]

[ninarika]

И винаги до мене твойто рамо,
и винаги до тебе аз.
И винаги да бъдем заедно,
дори да има мъка между нас.

И когато тези стихове,
понякога останали без звук,
понякога от нещо разделени,
но никога един без друг.

[ninarika]

Ето нещо на един от любимите ми автори:

Стефан Цанев

Бе казал някой,кой не знам:
,,Свободен-значи че си сам!"
Свободен,но почувствах изведнъж-
излишен съм като чадър след дъжд.

Как искам да избягам от свободата си луксозна,
по булевардите като момче да тичам
и гръб облегнал на стена от дъжд оглозгана
да шепна на измръзналото си момиче
,,Обичам те!"

Не е окапала съвсвм косата ми.
,,Обичам те!"
Изправен ходя-още ме държат краката ми.
,,Обичам те!"
С известен риск,но още гол лежа на плажа.
Все още имам време(имам ли?) да кажа
,,Обичам те!"

[hide`and`seek]

Дори да мога като птиците
да съм щастливец всяко лято,
ще ме горят до смърт плесниците
на изменилите приятели.

Защото моят зов последен
ще бъде после вик в пустиня,
не ми изменяйте, приятели!
Дори и след като отмина...

Петър Геогриев

[Тя]

ПИСМО ДО ЧАРОВНИЯ ПРИНЦ

Да си жена ,мой мили принце,
е върховно..!
Да се усмихваш на събуденото слънце,
с усмивката, ленива като котка,
която толкова мъже приспива.
Да си жена, мой мили принце, е велико.
Ръцете ти да са като клавиши,
способни да изсвирят и алегро,
и пасионато..., ако Той го пише.
Да си жена, не е да си принцеса,
с едничка грижа излинелите пантофки.
На делника изпраните чорапи
са част от женското ти съвършенство.
Да си жена, ще значи, да си буден,
а даже Господ е заспал блажено.
Унесен в собствената си нетленност.
Непогрешимост.И несподеленост.
Да си жена, мой мили принце, значи вярност
към някой, който може би не струва,
по десетте му божи предписания.
Но е любим, и със това изкупва
натрупаната с векове виновност,
дори останалата - непризната.
Да си жена е нещо като празник.
Във който мнозинството вярва,
ала малцина да усетят са способни.
Да си жена, мой мили, значи още
да не узнаеш мислите за тебе.
Да споделиш душата си и тялото,
във сделка видимо неправомерна.
Без да очакваш вечността в гаранция,
а вечно да си отговорен за смелостта, наричана Любов...
Безспорно.
Да си жена ,мой мили принце,
е...върховно!

Мариана Дончева

[Mr_FLIRT]

vanilla_g

   
Чуждо (... без душа, без съдба...)

... Чужди стъпки гоних
и прощавах чужди грехове,
чужди прошки молих
и живях във чужди светове.
За чужди истини се  борих
и треперех в чужди студове,
в сънищата чужди бродих
и бягах пак от чужди страхове.
По чужди правила живях
и мечтаех в чуждите мечти,
в чужди болки изгорях
и се оглеждах в чуждите очи.
Чуждите лица крадях
и плаках с чуждите сълзи,
в чужди страсти се топях
и дните, чужди бяха ми.
Крещях във чужда тишина
и в чуждите молитви, свещи палих,
сама бях в чужда самота
и с чужди цветове, живота шарих...


...и бягах, и спирах,
и вървях, и не спях,
раждах се и умирах
и мъртва не бях...
...без деня, без нощта,
без искра, без следа,
без душа, без съдба,
без любов, без вина...