Стихотворението, което обърна настроението Ви на 180 градуса?

Started by Mistic, January 25, 2007, 17:33:54 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

`Fallen_Angel`

Едно дете рисуваше елха....

*          *          *





Едно дете рисуваше елха,

но не със четка, не с молив, а... с пръстче,

На стъкло, под сива стреха,

а до елхата... имаше кръстче!

- Боже, когато ти се роди

и теб ли те бяха оставили?!...

Душата, като мой'та боли ли те

когато са те забравяли?!...

Тук е студено, но... нищо!

Това е... защото е зима!

Няма в "Дома" ни огнище,

но... и това ще отмине.

Града е красив - украсен,

светят лампи навсякъде,

днес е... твой - рожденият ден,

където родил си се някъде...

Коледа - празник красив,

хората днес болки заравят,

Боже, а... дали си щастлив,

те в твоето име го правят?...

И... Сплете детето ръчички,

вдигна очи към стрехата:

Моля те, искам само цветни боички

с тях... да рисувам елхата...



Едно дете рисуваше... елха!


by tarapo
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

kalista

ТЯ:


Ей така си те спомням...внезапно

(Без да искам. Не мисля за теб.)

С непреминала нежност те помня.
Имаш вкус на разтапящ се сняг.
Имаш слънце във думите. Топлят.
Имаш мирис на утринен бряг.

С незавършена обич те помня.
Още щипе ме. Без да боли.
А пък нещо във мен все ме моли:
Забрави. Забрави. Забрави!

А телата ни помнят година.
Но сърцата? Уви...цял живот.
Всяка обич е обич единствена.
Но една е онази – до гроб...




[reeeev] [reeeev] [reeeev]
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

DEVIL_IN_HEAVEN

kisskat - Риторично


"Дали болеше?"
-Да!Болеше много!
Предсмъртно ме болеше
(до откачане),
защото мразя
онова проклето "Сбогом",
което траурно
в душите си закачаме...
"Дали съм слаба?"
-Не ,но е човешко,
не ми харесва,
но е дяволски възможно,
особено когато
стара грешка,
решавам, че ми действа
здравословно...
"Научих ли се?"
-Може би!Донякъде...
да разпознавам
светлините на живота,
когато мракът
е обсебил възприятията,
а всеки удар на сърцето
става с болка...
"Дали ще продължа?"
-Не ще и питане!
Не съм дошла
да си измислям
невъзможности...
Животът мрази
недовършените приказки
и ме обича
(само той си знае колко)!!!


--> Това ми е в колекцията "любими"...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

DEVIL_IN_HEAVEN

Недялко Йорданов - СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ ВЕЧЕ...


Кажи обичаш ли ме още? Кажи, обичаш ли ме още?
След толкова години вече... Еднакви дни... Еднакви нощи...
И стар... и грозен... и объркан... И нямащ време, нямащ време...
Кажи, обичаш ли ме още... Кажи ми, дявол да го вземе.

Недей мълча... Не се преструвай, че ти е все едно отдавна.
Ах, битката ни бе жестока, но точно затова пък славна.
Две кучета... И остри зъби... И пак съвместно съществуват.
И не разбираш в крайна сметка ръмжат ли или се целуват.

Кажи обичаш ли ме още? Дори да кажеш ,,не" – кажи го.
И напиши го, размножи го на ксерокс или със индиго.
Раздай го на света, пръсни го от самолет като реклама
как имало любов, която сега я няма... няма... няма...

Но има... има... има... знам го. И ти го знаеш безусловно.
Тя съществува нелегално, прикрито, тайно и съдбовно...
Натаралежена, сърдита... как искам аз да я погаля...
Но тя като бодлива топка по стръмнината се търкаля.

И тъй... Аз още те обичам...Ще ти го кажа някой ден, но ...
Дали пък точно днес, например, да ти го кажа непременно.
А в други ден да те попитам , тъй както те попитах снощи:
Кажи, обичаш ли ме още? Обичаш ли ме още... Още...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

small_heart

Да обичаш наум

Не ме предавай, моля те, сърце!
Не му показвай колко го обичам...
Не искам да краде от мен с ръце,
с които вече друга е събличал.

Косите и са в шепите му, виж! -
по пръстите му още се преплитат...
С остатъците ли ще се тешиш?
(защо, сърце, и малкото ти стига...)

Обгръща те със нейния парфюм. -
Не те ли унижи пре-много вече?
Обичай го, но нека е наум!
На думи - любовта ти само пречи...

Не ме предавай, чуваш ли, сърце!
Поне веднъж опитай да не плачеш.
За него си преплувано море!
Едва ли нещо повече ще значиш...

Васка Мадарова


...

По-ниска съм, защото коленичих,
докато ти строях пиедестала.
(Елица Мавродинова)
~


~
В главата толкова въпроси имам...
Към теб - за радостта, проблемите...
Но мисля със писмото си да спирам...
Че свършва ми мастилото във вените...
by nMz


mery-jein-baby

Молитва
Атанас Далчев (1904–1978)

Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!

Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.

Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.

И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език...
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.

(1927 г.)
Ти си жив в една от мечтите ми!Най голямата!

RoLyYy

Quote from: joyziland on February 16, 2010, 14:42:10 PM
SLOW DANCE(Бавен танц)



Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?

Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?

Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?

Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?



По -добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.



Музиката не продължава за винаги.

Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?

Когато питаш някого "как си"

Чуваш ли отговора?

Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?



По -добре се отпусни

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.



Каза ли си някога на детето си "това ще го направим утре"

И в бързината си не видя тъгата му?

Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне

Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш"здравей",

По -добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.



Музиката не продължава за винаги.

Когато тичаш като луд

Губиш половината радост от пътуването.

Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.

Животът не е спринт



Затова отпусни се, чуй музиката

Преди да спре песента.


Тези стихове са написани от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк. Лекарите й дават 6 месеца живот.





E т`ва стихотворение е мн готино... мн ми хареса..браво!

1/2 Жива

Лудост


Искаш вече да не пиша -
дразни те, каквото кажа.
Ако може, даже да не дишам,
и от въздуха да се откажа.
Искаш само аз да знам си,
че не искам да заспивам,
щото някъде в съня си
все сънувам, че умирам.
Е, не точно да сънувам...
Просто си го мисля само.
Казваш, че съм луд, бълнувам,
Че превръщам всичко в драма.
Луд ли съм, кажи, че искам
детето ми баща да има?
И главата си навеждам,
а в душата ми е зима.
Луд ли съм, че искам само
щастието на сина ти -
нивга да не пита "Мамо,
а защо не е със нас и тати?"?
Луд съм бил, че съм повярвал
в приказките ти омайни,
и че съм се примирявал
с многото ти малки тайни.
Да, добре де, луд съм... Ето,
с всичко аз се примирявам.
Но на лудия детето
с първо "Мамо" те дарява.

---

Съжалявам,че не споменавам автора,но не успях да разбера чие е.Под стиховете пише "Облак" ;)
Страхувам се да се обърна, да погледна,
че тази стъпка може да ми е последна.
Заслушвам се... дали след мене някой тича,
да ме догони, върне и обича?

DEVIL_IN_HEAVEN

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ


Песен за приятелството


Казва се приятел пръв,
Но защо е той такъв?
Затова че пръв полита
в огъня да те спaси, пръв,
и без да се запита
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв
ето – затова се казва,
че приятелят е пръв!




ЗА УНИВЕРСАЛНОТО ЛЕПИЛО


За стъкло и пластмаса,
за дърво и метал
лепилото "Уху"
има златен медал.

Тъй че чаши, чинии
ти безстрашно чупи -
лепилото "Уху"
ще ги залепи!

И лошото само е
във това, че след ден
двете парчета
на съда залепен,

когато касае се
за любов и за брак,
казват ти: - Уху!
Разлепихме се пак!




Добрите писма


Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

DEVIL_IN_HEAVEN

Мака мука
ика цука
кака коко,
ика бобон.

Превод:

Малка маймунка
с хитра муцунка
скача по клони,
иска бонбони.

[xa xa xa xa xa xa]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Lonii

Quote from: gardenya on July 31, 2009, 09:12:43 AM
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.





АВТОР?!?!


Стихотворението се казва "Към себе си" и негов автор е Дамян Дамянов  [namigG]

DEVIL_IN_HEAVEN

Това е ясно. Мисля, че е всеизвестно. Проблемът е, че хората често забравят да удостоят авторите с полагащото им се уважение... Впрочем, малко съм се престарала в далечната 2009 с шрифта. Тъй като Дамянов ми е вторият любимец... [shame] Какво да правим - любов! [heart__]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Attention

Едно от любимите ми стихотворения - Елисавета Багряна

НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ


Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

1959
Would you die for the one you love?

Devil`s Bride

Главната виновница


Не зная как заспиваш във леглото си,
където сме се любили до вчера.
Чаршафът пази всичките подробности
на нашите задъхани движения.

Не зная още как се гледаш в огледалото,
заключило във сянката си силуета
с най-малките извивчици на тялото,
което беше стълба към небето ти...

На мен ухае твоята възглавница.
И без да искаш вдишваш от парфюма ми.
А аз съм от онези лоши навици,
които нощем те докарват до безумие.

Промъкнах се в живота ти неканена.
И го нашарих със палитра от емоции.
Обичаш си и болките, и раните.
И мене - като главната виновница.


Надежда Тодорова
(или поне това откривам в интернет  :/)

DarkPassionPlay

William Blake-Never seek

Never seek to tell you love.
Love that never told can be.
For the gentle wind does move
silently, invisibly...

I told my love. I told my love.
I told her all my heart.
Trembling in ghastly fears.
Ah, she did depart...!

As soon as she was gone from me
a traveller came by.
And silently invisibly,
he took her with a sigh...

Съжалявам, че е на английски, но го учихме по английски и засега не съм намерила лиричен превод, освен моя собствен, но той въобще не може да се сравнява с тази красота.
"ВРЕМЕТО НА ГЕРОИТЕ СВЪРШИ, ХРИСТИЯНСКИЯТ БОГ ГИ УБИ, ОСТАВЯЙКИ СВЕТА БЕЗ НИЩО ОСВЕН С ХЛЕНЧЕЩИ МЪЧЕНИЦИ" БЕОУЛФ