Стихотворението, което обърна настроението Ви на 180 градуса?

[RaJl4y]

Страхотни сте всички  [inlovee]
ВЯРА

Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити

Никола Вапцаров

Искам само да ви помоля да напишете още някое стихче като това :

Защото изгревът понякога е тъжен...
Очите се отварят в чужда къща...
И нямам дядо с чепка грозде да ме буди,
и котката ми,че е вънка да се мръщи.

Понякога и залезът ме плаши до забрава,
защото зная,че на някой му се плаче,
че няма кой с усмивка да приспива баба
и татко,че от вчера е сираче...

И изгревът и залезът от днес и утре
ще срещам със сълза и празно във сърцето...
Пръстта е още мека.Дворът пуст е...
Поклон пред паметта ти!В тебе е небето!
                                                              Благодаря !

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Никъде не си отбелязала на кого е стихът. Няма значение, че е на голям български автори и ,може би, повечето го знаят. Когато публикуваш нещо, което не е твое творчество си длъжна да отбележиш чие все пак е. И освен всичко това, стихче.ком не е сайт за поръчкова поезия.

[RaJl4y]

Стихотворението ако не се лъжа е на Никола Вапцаров и не съм го написала защото явно не съм била сигурна,изобщо не мисля че трябва да ти се обеснявам ...  [confused]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Много ти знае устичката. Забележката ми е абсолютно уместна и много на място. И много точно го каза: Не е нужно да ми се обянсяваш, а когато ти направя забележка да си взимаш поука и да я спазваш, защото правилата относно авторското право и сродните му права съм ги писала именно аз. Да не говорим, че от юридическа гледна точна си в нарушение и може да се налага да се обясняваш някъде другаде. За това, бъди добро дете и си затваряй устата. И следващия път преди да я отвориш, бъди така добра, поне да е отворена грамотно.
Приятен ден.

[Gentiana]

мисля, че тук спорът е просто излишен .
Още повече,RaJl4y, как може да кажеш -

Стихотворението ако не се лъжа е на Никола Вапцаров и не съм го написала защото явно не съм била сигурна

... [confused]
Това е класика, а ти дори не си го цитирала правилно ...
Ето го оригинала -

ВЯРА

Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
....
това, че Никола Вапцаров е мъртъв и не може да си потърси авторските права, съвсем не означава, че стиховете му трябва да се превърнат в споменчета и то осакатено цитирани. [confused]
И начинът, по който реагираш на забележката, е най-малкото неуместен.
Правилата са за всички.
И ако искаме да се запазим като нация, трябва да се научим да си ценим литературното и всяко друго богатство.
Не да го осакатяваме.
В тази тема няма анонимни стихове, освен в случаите, когато не знаеш автора, но пак е коректно да го отбележиш.
Има достатъчно интелигентни потребители тук, които ще знаят на кого е.
И пропускът ще бъде коригиран.
Това е.

[`Fallen_Angel`]

    БЕЗ ЛЮБОВ

        Без любов от днес нататък ще живея.
        Независима от телефон и случай.
        Няма да боли. И няма да копнея.
        Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

        Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
        но и няма да ми запламти лицето.
        Няма вдън-земя от мъка да потъна -
        но и няма да политна към небето.

        Няма да съм лоша - но и няма вече
        жест като безкраен хоризонт да сторя.
        Няма да ми притъмнява - но далече
        няма да ми се отваря цял простора.

        Няма вечерта да чакам изморена -
        но и утрото за мен не ще изгрява.
        Няма от слова да зъзна вкочанена -
        но и няма да изгарям над жарава.

        Няма да заплача на жестоко рамо -
        но и няма от сърце да се засмея.
        Няма да умирам аз от поглед само -
        но и всъщност няма вече да живея.

Блага Димитрова

[RaJl4y]

Взела съм поука от това което ми каза восъчната принцеса ха.За автора съм съгласна че не съм отбелязала,а колко други хора си поръчват преводи на песни и стихчета ... това вече е друг въпрос.Не мога да повярвам че проблема е в това че не съм написала автора.ОК се ми е тая публикувайте си по правилата!!!!! Това да е важно,няма да се обаждам повече защото не мога да запазя българската нация като културна ... Детето се извинява за грубата грешка която направи,и Gentiana казваш че може да не публикуваш автора освен ако не го знаеш,и в същото време казваш че не може хах може и да съм тъпа и да не съм те разбрала,все пак съм дете.Няма значение . . .

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Както вече отбелязах за дете имаш много голяма устичка. Хубаво е, макар и дете, да се научиш кога и къде да я затваряш. Надявам се, да спрещ до тук със спама. Ще помоля модераторите да не трият по-горните постове, за да може, все пак, повече потребители да обърнат внимание на въпроса. Силно се надявам, че и администратора на сайта ще вземе нещата в ръце и ще позатегне разхлабените винтчета, за да не се счупи каручката. Но най-много от всичко се надявам да не си остана само с надеждата.
:)

[SkitnicaVmoretO]

Не мога да повярвам че проблема е в това че не съм написала автора.

Когато някой ден, дай Боже сътвориш нещо, оценено от другите хора и най-малкото важно за теб самата, нещо което има някаква глупава, сантиментална, но изключително голяма за теб стойност, ще осъзнаеш колко е голям проблемът, че не си написала автора. В България името няма особено значение и за това да присвоиш нещо е много лесно,а навярно дете като теб, не знае колко е неприятно да не виждаш името под собствения си стих, иначе цитиран в множество сайтове и тем подобни.
От друга страна по - дообре не споменавай, че не знаеш кой е автора на такъв род стихове, защото е смешно, като жалко смешно. представям си колко е преобърнал стиха настроението ти на 180 градуса, щом дори не си се постарала да научиш името на автора.
Майната му, до тук бяха празни приказки. като цяло запомни следното нещо - Правилата във форума НЕ са създадени да се нарушават и при всяко нарушение ще бъдеш порицавана за това по един или друг начин. Или го преглътни ппрехапвайки езика зад зъбите си, или просто не го прави.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

BLUE_ROSE - Ти ли си!?


Уникално!!!

[иринка]

Старт!
DEVIL_IN_HEAVEN

Да се напрегнем за последен път.
Да се напънем - може би ще се получи...
На пропастта от крайния й ръб
да скочим...
Мислиш ли, че "може би" не ще да се получи?!
Или в чукарите ще се удари на калъч
и като кучета ще се пречукаме?!
Е, няма лошо...
Може би ще се научим,
че слабостите никога не дават сили;
че болните места, ударени, не оздравяват;
че ябълките с червеи остават всъщност... гнили!!
Или, да ме прощаваш,
от овцата си остава все една овца,
която нейният пастир я гони с пръчка...
А тя се смята негова жена!...
Представяш ли си?!
"може би ще се получи"...
А може би ще се удари на калъч!!
Животът е хазарт;
и доста жлъчен.
Ще скачаме ли в крайна сметка?!
СТАРТ!!!

***

[lili_li]

http://vbox7.com/play:bd4ecd54  

Слабост-Камелия Ангелова   [reevvv]

И с музиката,разтърсващо!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

иринка, мерси за жеста! [inlovee] [inlovee] [inlovee] Трогната съм! [shame]

[agressive_girl]

Човек е като капка дъжд –
Пътува по стъклото на живота.
Той ражда се,лети към светлината
От обич чист,
Блестящ от мокротата
на сълзите и синия си път.
Усетил дръзко своята прозрачност,
Докосва се
До образ нечий,
До купола черковен,
До калното в душите и земята...
Човек е като капка дъжд...

Андреана Пейчева

[I`Hate`you]

Обич никога не стига

Ти, който почваш да четеш сега това стихотворение,

изпитвал ли си някога за миг съмнение,

че поговорките наистина са прави,

че Господ бави, но не може да забрави?

Че който зло желае, страда.

А не остава без награда

доброто, сторено без корист,

и че човешката ни орис

е да се борим за доброто

и за човечността, защото

обиди, завист, интриганство,

лъжи, кавги, пиянство

тъй заразили са всемира,

че днес и вярата умира.

Без нея (тъжна констатация!) -

и цялата "цивилизация",

уви поставена в кавички.

(Но не от всички! Не от всички!)

Убиваме цивилизовано

и лъжем все по-образовано,

и с хитрости най-съвършени

прескачаме норми свещени.

Копаем на другия гроба,

а там ни очаква прокоба.

Защото Бог е заместен с Власт.

Или още по-страшно - от Аз.

И тъй си живеем умиращи

с тук-там мъдреци протестиращи -

идеалисти наивни наричани,

осмивани или отричани,

проводници на Любовта -

спасителката на света.



Ти, ако все още четеш това стихотворение.

си от последните и без съмнение

ще разтопиш на ближния сърцето,

макар метално кат' монета!

Ще продължиш любов да сееш!

С омраза не се живее

и само гибел се постига!

А обич никога не стига!



/Мадлен Алгафари/