ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

иринка

Блажено ще заспивам във ръцете ти,
и още по-блажено ще се будя в тях...
Ще следвам всяка стъпка на нозете ти,
и няма да се плаша ,че си грях...

Защото знам ,че ще съм твоето момиче,
ще правиш всичко,както правя аз...
Когато всички те попитат,им кажи,че
вечно ще се губим в свойта страст!

Arwen

Всяка стъпка глухо кънти,
всяка мисъл без проблясък блести,
всеки стон нестаен, без глас крещи,
всеки вопъл нечут, заглъхва в пресъхнали съзли.

Всеки си отива, когато настъпи края...
всеки различно го боли...
А в края се ражда начало,
макар и от болка да крещи...

Отминава мига, сякаш отронен...
Забравя се незабравимия спомен,
и с рана в душата стаена,
всеки своя път след раздялата поема...

И тихичко проблясват звездите,
и леко се гушат в луната...
И в небосклона се скриват мечтите,
поемайки новия си път към зората...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

{dulgokoska}

Друг човек ще стана, ще успея...
И днешния у мен да задържа...
Хубави са някои промени...
Когато от сърце са и душа...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

Някои промени просто ти не забеляза,
някои копнежи пак не оцени...
Не видя,че друг със своя знак ме набеляза,
открадна ме от теб,със жар ме съживи!

Zatoichi

На мене ми стига едно солидно
преспиване в легло и под завивка.
Дано за теб не е обидно,
защото ще го сторя пак...с усмивка.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Ще го сторя пак - ще пиша!
Макар да нямам грам талант...
Макар думите с мен да не дишат...
Ще пиша, ще го сторя пак!
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Думите с тебе са пътека права,
а с мене - криволичеща
и чудно как тъй се получава,
че усмивката ми с твойта е приличаща.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

lovesnoopdogg666

Dumite s pogleda nemogat da se sravnqt,
kazwash,che ne me obichash,no ochite shte go otrekat
blqsacite v tqh ne shte umrat
i nikoga liubowta nqma da sprat!
Подбирай внимателно делата си, защото ти ще живееш със спомените си.

{dulgokoska}

Как тъй се получава, очите ще го отрекат...
Но имат сила ей такава, че дори, когато спят...
Виждат твоя образ перлен, сред дъното на океан...
Красив, лъчист и, о, неземен... Искам го, но е сал блян...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Искам го завинаги до мен,
онзи миг...сега отминал...
следобеда в косите твои потопен...
във врмето безрадостно загинал...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Безрадостното скитане е равно...
На пътуване, изпълнено с живот...
Но странно, че накланя се кантарът...
Накъдето е усмихната любов...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Накланя се по свойта ос
земя всяка и всеки свят,
кога възникне странния въпрос:
добро ли е,да се намериш във обрат?...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Добро ли е да си мълчиш...
Когато искаш да признаеш...
Но знаеш, че с любов ще нараниш...
И в омагьосан кръг се все мотаеш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

С любов ще нараниш...
и тихо ще боли...
С любов ще ми простиш...
и пак любов ще завали...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Тихо ще мълча...
Когато си уплашен...
И в твоята ръка...
Ще скрия всичко твърде страшно...
После свойта длан...
Там, на топло ще поставя...
И надявам се, че с плам...
Ще те накарам да забравиш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."