ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Връхлиташ този ден върху нощта,
обляна цялата във ноти
и кротичко ще угасиш свещта,
защото светят в тебе хиляди животи!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Хиляди животи в мен се сбраха...
С музика, с усмивки и любов...
Толкова прекрасни миговете бяха...
Че очаквам, ах, очаквам концерта нов...

[hip hip uraaa]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Миговете бяха,са,ще бъдат пак,
минало и бъдеще се сливат
и няма във сърцето капка мрак,
когато те лъчи от музика обливат.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Лъчи от музика озариха тишината.
Огън от страсти бушува в мен.
Намерих към щастието вратата.
Любовта е най-благозвучния рефрен.

kalista

Вратата бързо отвори -
тя пътят ти сочи.
Писна ми от безмислени игри -
нека погледнем се очи в очи!
Всичко между нас отдавна е минало,
чувствата са спомен само или навик.
Стига сме се питали какво било,
отзови се, мили, на чуждия повик..
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

Луничка

Навик ми стана
да те желая...
Може това стихче да е кратко,
но любовта ми няма да е...
Ще те обичам завинаги,
макар ти да не го
вярваш...
Пиша без рима,
но на всички им харесва така!!
Бодлива тел от ръждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас,
някъде там чака някой,
да му подадем ръка.



Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.



Не е ли време да погледнем живота честно в очи?

                                                                                             Не е ли време да погледнем живота честно в очи?

Афродита

Вярваш ! - и вървиш напреде ...
не поглеждаш болката назад ...
текат реки от белези по тебе ...
а от тялото тече кръв като от водопад ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

Кръв от водопад прокапва в смесица...
Водопад от кръв в ума шуми...
И в пяната, разбитата безредица...
Се губи и цветът... багрило във очи...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


JunnO

Безредица, е защото аз така реших,
съжалявам че на времето сгреших,
но вече всичко е наред,
и продължавам аз напред
Now I know that we were close before
I'm glad I realised I need you so much more
And I don't care what everyone will say
It's all about you and me
And we'll never be the same again

иринка

Времето не стига ми за нищо,
или поне за нещо по-добро.
Изпускам го,а иска ми се всичко...
И искам аз сърцето да не е само...

ReNKaTa

Не стига, няма туй да продължава -
тези плевели ме задушават,
за промяна ще се боря,
ако трябва и ще споря  :p
Не е важно, че за света ти си само един човек, важното е, че за един човек ТИ СИ ЦЕЛИЯ СВЯТ!!!

иринка

Плевели ме задушават
със хищни нокти сграбчили плътта
и тръни парещи  ме нараняват
и капе бавничко кръвта...

В ръцете ти това изпитвах,
уж беше нежната мечта.
Сега раняваш ме и те проклинам...
...но не,не искам аз да съм сама...

{dulgokoska}

Плътта в ръцете ти е моята...
Познах си я по аромата...
На целувките, онези... твоите...
Ухаят ми на нежност, страст... ах, крем на блата...

[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

онези... твоите,красивите очи
те карат ме да мисля със сърцето.
Не казвай нищо,просто замълчи,
целувай нежно и гали лицето...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤