ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Зандан жесток е моята печал...
Че може много, много по-добре...
Но това си имам, що Господ ми е дал...
И поне си се подсмихвам от сърце...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Господ ми дал да осъзная,
че прекрасно е кога не спя,
за рози и звездици да мечтая,
за алени усмивки във нощта.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Във нощта се случва да оглупееш...
Повече и от в деня...
Тогава смахнато копнееш...
За бодли, отрови и... дъга...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Нато рови...в сънища нечии други,
от таквиз съюзи моя милост не отбира
и не ползва съмнителните им услуги,
а единствено в съня дъгата си събира.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Съмнителните услуги са тайни...
Или твърде явни, средно няма...
Че кога пред очите ти ги правят...
Ти казваш "Не е лоша, щом е пряма!"...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Средно няма в моето положение -
или съм безнадеждно аз загубен
и гложди ме нечувано съмнение,
или пък съм до лудост влюбен
и няма нийде повторение.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

До лудост познати очи...
В небето си виждам да тлеят...
И зная, щом дъжд завали...
В сърцето ми, плачейки, стрелят...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Плачейки,стрелят брезите в нощта,
стрелят с куршуми-сълзи...
Да плача със тях - не искам,не ща,
ала елегия край мене пълзи...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Край мене пълзи самота...
В секундите две-трички на ден...
Аз подавам и' срамно ръка...
И тя хуква... да бяга... от мен...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


{dulgokoska}

Звънлив и напорист гласец...
В мойта памет се прокрадва...
На един приятничък младеж...
Дето се разхожда с мен по пладне...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

По пладне стават чудеса,
туй е може би от маранята...
По пладне пеят всички небеса,
туй е може би заради мечтата...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Може би заради времето...
Поддаваш се на приказки...
Или пък си забравил бремето...
И си го стъпкал със петите си...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Пети ще ми се аз да положа
върху часовник всеки на Земята,
Времето на изтезания тежки да подложа,
а сетне...спокойна да заспи душата.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Върху всеки часовник ти ще тежиш...
Както съня ти тегне над мене...
Но нейсе петите егоистични сбери...
И трупешката се надбягвай в сън с време...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Сбери пеш с бяг,без излишна бързина,
своите запазени целувки,
прати ми ги по пощата,със топлина,
прати ми ги,па макар и със преструвки...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.