ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

иринка

Обърнах се към празната си немощ,
да видя има ли поне зрънце,
което ще даде ми малко помощ,
да залепя разпадналото се сърце.

{dulgokoska}

Немощ и ръце, в комплект...
Всичко вземам го за свое...
Тъй животът ще е по-нелеп...
А смъртта - изстрадана, достойна...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Луничка

Една шега нелепа
разби едно младо сърчице...
А той си
тръгна, без да пита...
Остави сърцето да кърви...
Бодлива тел от ръждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас,
някъде там чака някой,
да му подадем ръка.



Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.



Не е ли време да погледнем живота честно в очи?

                                                                                             Не е ли време да погледнем живота честно в очи?

Arwen

Тръгна си любвта от моето сърце.
Тръгна си без думи и молби.
Остави ми само спомена да държа в ръце.
Остави ми да възраждам на ново всичките мечти.
И ще съумея да обичам пак!
И ще бъда истинска, без лъжи!
Ще избягам завинаги от твоя мрак!
И няма за теб да пророня никога вече сълзи!
Нова съм! Друга съм!
И по - щастлива ще съм!
И светлината вече виждам навън!
И със сребърни звезди обсипан е моя сън!
Разми се болката! Отлетя тъгата!
Остана само спомена за лъжата!
Тихо залязва любовта...
Сбогом й казвам сега...
И политам към хоризонта - преродена...
...и по - истинска...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Луничка

Ще съумея да обичам пак!...
Сърцето ми не ще бъде разбито...
Друг ще премахне мрака,
който ти остави около мен.
И
няма повече да плача,
няма да видиш моите сълзи...
Но и усмивката ми не се надявай да видиш,
няма да ти я покажа,
тя не е за теб!!
Бодлива тел от ръждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас,
някъде там чака някой,
да му подадем ръка.



Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.



Не е ли време да погледнем живота честно в очи?

                                                                                             Не е ли време да погледнем живота честно в очи?

Arwen

Няма повече да плача!
Изплаках сълзите си за теб!
Няма повече да викам и да страдам!
Няма отново себе си да предавам!
Всичко ти прощавам!
Без думи, ако ме видиш, отмини!
Не си спомняй! Не ме търси!
Лъжи... хиляди лъжи изрече...
И вмести на мен, на тях се врече!
Сега, живей в измисления си свят!
И ако можеш щастлив бъди!
Аз намерих своя бряг!
Ти в лъжите си се крий!
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

{dulgokoska}

Ти в лъжите си се крий!
Аз открита ще остана...
И късмет, ако реши...
Куршум с гърдите си ще хвана...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

Ако реши съдбата ни да бъде милостива,
ще бъдем ние най-щастливи на света,
тогава зло със хубаво се слива,
изчезва болката завинаги и няма самота...

Arwen

Милостивата ни самота обгръща
с буен трепет разделените ни сърца...
И шепти нежни думи в нощта...
И спомени не връща...
И предишните клетви в себе си поглъща...
И крепи ни по пътя със самотната си ръка...
И запълва със себе си останалата у нас
обесбваща празнота...
И някак си по своему всеки е щастлив...
И някак си времето наистина лекува...
А сърцето - и моето и твоето
тупти в ритъм още по жив...
И няма я тъгата над душите да царува...
В раздялата ще се спасим...
И в спомена за преди ще се възродим...
Аз го знаех отдавна... предричах края...
А ти... ти разбра ли таз наша съдба...
Вникна ли до край в смисъла на любовта?
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Афродита

Предричах края ... отвори се земята ...
погълна всичко в тъмните недра ...
сънувах как с душа от болка отмаляла ...
името ти сричах жадно в пръстта ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Arwen

Жадно във пръстта попива любовта...
Погълната от мократа земя...
Без трепет и молба...
Тихичко си отива от света...

Наранена е... от нас... хората...
Осквернена е... тя святата... красотата...
Убих ме я... Чувате ли???
Убихме любовта!

Виновни сме! Нека да не се крием!
Нека признаем... ЖЕСТОКИ СМЕ!
И нека да идем на гроба й... нека да разкрием...
себе си пред светостта й...
Нека поискаме прошка със сълзи на очи...
Нека съумем любовта да преродим...
Нали все пак тя знае... колко чисти са нашите мечти...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

иринка

Убихме любовта!
Убихме я със сълзи неотронени.
Обречени на самота
сме само от мечтите недогонени!
Поискахме от обич
нещо уж добро да построим
А и двама се превърнахме във болки,
успяхме илюзорен свят да сътворим...

Arwen

Недогонени сълзите засъхват...
Нечути виковете на мечтите заглъхват...
Изпуснати лъжите в себе си ни оплитат...
И неказани истините тихичко излитат...

И така, както често в живота става,
загубата тежи на сърцето...
И душата като скала сама остава...
И любовта загива... политайки към небитието...

Събда или може би илюзия една...
Покриваме тъгата в пресушената сълза...
Молим се мечтите да се върнат...
истината жадуваме, но губим се в изречената лъжа...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Луничка

Не искам повече сълзи да се стичат по луцето ми,
искам отново да ме докосват лъчите на слънцето,
така меки, нежни, топли...
Искам устните ти да докосна,
да ме претърнеш...
Копнея това да не остане само
мечта!!
Бодлива тел от ръждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас,
някъде там чака някой,
да му подадем ръка.



Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.



Не е ли време да погледнем живота честно в очи?

                                                                                             Не е ли време да погледнем живота честно в очи?

иринка

Мечта неискана си във ума ми
хем мразя те,хем искам да си там...
Защо,кажи,връхлиташ във съня ми?!
Не ще ли да е по-добре да бъдеш сам?
Защото аз съм много непонятна,
живея днеска тук-в реален свят,
а утре може във вселена  друга  ,необятна,
ще издържиш ли този кръговрат?