News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Нахлуха мисли за съня...
Той у вас добре дошъл е...
Скоро с същите уста...
По въздуха ще те целуна...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

По въздуха едва се носят
фотоните родени през деня...
Събират се в сърцето ми и просят
в лъч единен отново да ги събера...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Отново да съберата ти онез рози...
Дето пухкаво си ги накичил...
В една сладка, като зайче поза...
И ухае, сякаш си обичал...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

В една сладка прегръдка съм способен
като лед на слънце да се разтопя,
да забравя аз сънят си нощен,безподобен
и във таз прегръдка да заспя!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Безподобен хаос е в градовете...
И няма сякаш че место...
Къде да се изправят гърбовете...
И един до друг лежейки, да се стоплят кат в легло...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Топля аз леглото всяка нощ
и го топля със такава дива мощ,
че дори на следващия ден,
матрака пари обгорен!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Обгорен от жаждата за сън...
Духът ти вече се върти...
И към мекичкия пън...
Те тегли, моли да вървиш...
:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Въртиш ми трикове подмолни,
искаш да се изпаря
и аз да се сбогувам с думи доброволни,
без и теб да изгоря.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Без теб ли искаш да напиша... :>
...онзи незавършен стих...
Той получувства, полудиша...
Защото си остава половин...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Стих остава гдето минеш...
стих е вече моето сърце,
по дуетът ни недей да гинеш,
ще го допишат нашите ръце!
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Ще го допишат кости във легло...
Кога във старостта издъхнеш...
И може би тогаз едно...
Ще е нужно за завършек, дъхване...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


last_unicorn

когато свикнеш да умираш
от няма болка ден след ден,
когато тихо колабираш
без отзвук из света студен,
когато можеш да отърсваш
тъгата без излишни думи,
тогаз едно сърце възкръсва
по-истинско от всички други.
And you can't fight the tears that ain't comming Or the moment of truth in your lies

{dulgokoska}

Света възкръсва от земя...
И ронливата му почва ланска...
Лети самичка, на ята...
Над планинска местност, океанска...
Равнини, чукари, бездни...
Всякъде повеля сее...
Душите, уж безумно тесни...
Очистени ще оцелеят...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


last_unicorn

бездни от нищо и празни пространства
гонят ме гладни в съня ми безкрай...
бегълка уморена душата ми странства
и мечтае да стигне заветния рай...
And you can't fight the tears that ain't comming Or the moment of truth in your lies

иринка

В съня ми безкрай ще те чакам,
все нявга ще дойдеш,нали?
А денем и рой сълзи да изплаквам,
когато свърши,аз анам,че мой ще си ти...