News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodo

Ще се превърнеш в прах?!...
Така е лесно
да кажеш тези три слова.
А питаш ли ме
колко лесно
нататък аз без теб
ще продължа?!...

Zatoichi

Гради се и руши надеждата в човека -
покълва като семена от мак,
цъфти безкрайна кат синчеца по забравена пътека
а сетне тихо вехне пак.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Кат сенчица във пек неземен...
В тебе има сила хладна...
Някак мълчаливо стенеш...
И ми иде да те в миг нападна...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


dodo

И ми иде да те в миг нападна...
сънят от тебе да открадна,
но светът в миг край мен се разпадна
и аз...от теб побягнах -
много,много,много хладна!... :p

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Струва ми се,че си в грешка ... Играта е  "Тренировка за поети", а не "Стих с последното изречение" :)

Quote from: {dulgokoska} on April 30, 2007, 23:53:22 PM
Кат сенчица във пек неземен...
В тебе има сила хладна...
Някак мълчаливо стенеш...
И ми иде да те в миг нападна...
[lol]


Стенеш в сърцето...ала някак далечен...
Боли те,ала как да ти помогна...?
Дори трепета не остава вечен...
Празнотата как да превъзмогна...?

Афродита

Някак празнотата вече ми приляга ...
дните в нощи тя превръща ...
какво ли по - щастие голямо ?...
слънце нивга да не огрява мръзнещата къща ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Вече огрява слънце на небето.
Облаците до един се изпариха.
Тупти по нов начин днес сърцето.
Душите ни най-сетне се откриха.

Луничка

Най-сетне открих любовта
скрита беше в младо сърце...
И показа я едно готино момче
и страстно ме увлече [shame]
Бодлива тел от ръждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас,
някъде там чака някой,
да му подадем ръка.



Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.



Не е ли време да погледнем живота честно в очи?

                                                                                             Не е ли време да погледнем живота честно в очи?

иринка

Любовта сърце изгаря само,
прави го понякога на пух и прах...
И някога е твърде късно...
или прекалено рано...
тогава почваш да изпитваш само страх...

T

Твърде късно е да се обърна вече
Няма начин сценария да променя
Той думите отдавна ги изрече
Душата свлечена неще спася...
Her feelings she hides.
Her dreams she can't find.
She's losing her mind.
She's fallen behind.
She can't find her place.
She's losing her faith.
She's fallen from grace.
She's all over the place.

иринка

Ще спася остатъка от нашта обич,
ще опитам да я възкреся...
Ако не душата ми ти подарявам,
а сърцето кат' трофей ще поднеса...

Луничка

Трофей за радост, за обич силна.
Също и за мъки, съли
солени...
Боли, но такъв е света.
Любовта е лудост, от нея няма
спасение!!
Бодлива тел от ръждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас,
някъде там чака някой,
да му подадем ръка.



Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.



Не е ли време да погледнем живота честно в очи?

                                                                                             Не е ли време да погледнем живота честно в очи?

{dulgokoska}

Солени... Боли... Спасение...
Думите късам без смисъл...
Но ако не ги държиш в уединение...
Сглобиха би ли се да изпишат...
Как плача и колко боли...
Как се давя в сълзите си морски...
Не разбираш ли... Търся, уви...
Безрезултатно наблизо аз Моста...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

Морски бриз лицето гали,
топлите вълни докосват отмалелите ръце...
Лунен блясък огън пали,
стоплят заледеното сърце...

Zatoichi

Лунен блясък в очите ми се отразява
и в тях се палят хиляди звезди,
но едничка само сърцето озарява
и тази светлинка си Ти!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.