ИГРА: Улови момента

[{dulgokoska}]

Не съм Сънчо... Нито пък си Ти...
Не съм и Сън, ни Вяра във мечти...
Но имам Теб... и не, не искам друго...
Щом Моят си Поет... неморен е смехът ми - чудо...
[heart__]

[OvCeL4EnCetO]

Твоите думи като нож в душата се забиха..
последните съчки на пламъка нежно разплаиха...
Както всяка нощ за тебе копнея,
както всеки ден след теб,щом изчезнеш,дивея!
Може лудо аз да те обичам..
Може всичко за теб да съм готова да направя...
Може мечтите да се струват днес измама..
Може,но ще ме чакаш и ако туй е тъй измама..
Повярвай ми в някой пукъл с бой жесток ще те дяна! [lol] [lol] [lol]

[Devil`s Bride]

По пижамка стоя и пред монитора цъкам,
из сайтовете щъкам ...
Но училището мило пак ме призовава -
прозорците сякаш оформят лице, което ми се подиграва...
И днес по философия под чина ще се скатавам -
времето си губя и все се размотавам -
затова за часа пак не съм готова,
само моля се да не получа двойка нова 
[helpme]  :)

[ReNKaTa]

За училище забравих вече,
остана ми от него само дъх далечен..
Сега съм в работа овлечена...
от мислите за вечерта повлечена ...
на умора за пореден ден обречена ...
от мисълта за топло легълце привлечена  :>

[{dulgokoska}]

Ще се повторя или ще се потретя...
Как, кога... не питам и не знам...
Но постъпките ти стъпвам... истинска потеря...
Да те изспусна... не мога и... няма да си дам...

[Zatoichi]

Хубав ден е днес - слънчев,ясен,
настроението - патриотично,
а аз във този час прекрасен,
ще те чакам с чувство най-обично.  :)

[OvCeL4EnCetO]

След ден тъй тъжен,
появи се той-приятел важен..
И в миг единствен ме накара
пак и отново да мечтая!

[Zatoichi]

Нечий нощен зов
подбуди любопитството ми силно,
и ето пак - готов,
излизам по пижама,думи да редя обилно.  [lol]

[{dulgokoska}]

Нечий нощен зов...
Бая изсилил се е явно...
Седя без ни един пантоф...
И пиша бързо... чакам славно...
[lol] [lol] [lol]

[Zatoichi]

Я сложи си пантофките меки,
че пролетта е нещо ветровита,
босите крака не са за всеки,
грипа дългокоските връхлита.  :)

[{dulgokoska}]

Те май сами го търсят и прихващат...
После пък, подсмърчайки, се хващат..
За главата, но отказват до края самин...
Пантофи да сложат в дома си любим...

[Zatoichi]

Виж,като се замисля,
без пантофи - туй не е беда голяма,
но главата ми обмисля,
че катастрофа е да ходиш без пижама.  [lol]

[{dulgokoska}]

хахаха [lol] [lol] [lol]

Още във пижамата не съм...
Не готвя се от ей сега за сън...
Мъничко си мисля да забавя...
Защото тук аз искам с теб да поостана...
:p

[Zatoichi]

Ех,ако можех и аз своята природа
да запратя във нечувано забвение...
Но,уви,"поетите" кат мен,друга са порода -
леглото под завивките е нашето владение.
И сега,какво се получава,
кой от кого примера да взима,
единия когато ляга,другия вече става
и нещо накуцуква споделената ни рима,
по фланговете думата се разминава.  :)

[{dulgokoska}]

Ще балансираме, не бой се, веднага...
Сънят ти полунощ ще да почака...
И /обещавам /дума давам за това...
Че настъпи ли... не ще те дърпам пак от мрака...
Харесва ти във него - и туй знам...
Светлината ми светулчеста е малко...
Но желанието да не бъдеш сам...
У мене надделява и... те чакам...
[shame]