ИГРА: Улови момента

[Zatoichi]

Ах,как желана е във моя мрак
твоята светулка хвърковата,
защо ли нямам във съня си гара с влак,
да се приближа блажен до светлината...

[{dulgokoska}]

В съня си може да нямаш...
Но аз знам, че другаде има...
Там даже София-Пловдив...
Редовно влакове спират...
[think]

[Zatoichi]

Уви,нощния ми експрес пристигна,
трябва вече да пътувам,
но отново клепки морни ще повдигна,
и наяве скоро теб ще засанувам!

[{dulgokoska}]

А вчера ме подмина влакът...
Чаках го... да слезеш ти...
Но ни една врата не се отвори...
И не скочи, но пък и не се разби...

[{dulgokoska}]

***
И всеки път боли ме да мълча...
И моля се ти да не повториш...
Това, което върша и сега...
Няма да ме разбереш, нали?... вече другото си сторил...
***

[DeTe_Ha_Xaoca]

Скуката ужасна е,
скуката боли.
Искам аз полезна да се чувствам.
Искам но ще стане ли??

[{dulgokoska}]

Не зная как да се отблагодаря...
За твойта нежна мисъл във сърцето...
Накара моите уста...
Да се усмихнат, да се смеят... ето...
Че пак си мисля за това...
Колко те държа в душата...
Простичкото ми "Благодаря!"...
Събира цяла мен... Скъпа ти е Добротата!...

[MoonLight]

Омръзна ми всичко от мен да давам,
а в замяна и на половина да не получавам!
Омръзна ми душата си на всеки да раздавам
и духом заради един човек да падам.

Омръзна ми от всичко това,
омръзна ми все да бъда добра.
И всичко да тая в моята душа
и следващия път пак да си замълча..

[not fair] [crying] [crying] [crying] [crying]

[{dulgokoska}]

Омръзна ми да омръзва Добротата...
Толкова горчи ми това...
Че отворени искат да бъдат устата...
А аз все ги стискам и преглъщам едва...

Омръзна ми да гледам как ти плачеш...
Душата моя даже наводни...
Но усмихвам се, защото знам макар че...
Тъжна си... има подадени към теб ръце едни...
:)

[MoonLight]

Да си добър сега не е модерно,
по-модерно е дори да носиш черно,
но добротата е забравена да...
За това и съм тъжна сега.  [confused]

[sad3]

[{dulgokoska}]

Пък аз съм безкрайно щастлива...
И днес това ми отива...
На теб също следва така...
Да бъде - с усмивка на уста...
Толкова поздрави получих...
Че да се отблагодаря едва ли има случай...
Както редно е и както ми се иска...
Тъгата има я... но тя е в ред на други мисли...

Усмихни ми се, че сън не ме лови...
Сърцето песничка ти пей... да не боли!
[heart__]

[{dulgokoska}]

Добре, тогава ми кажи...
Какво разсмя те за последно...
Спомни се и се усмихни...
Аз също искам да "погледам"...
:p

[Zatoichi]

Ах,нощта - тази лунна изтърсачка,
бях забравил че е пречка,
че в ръцете й съм аз безпомощна играчка,
че до леглото все ме води лунната пътечка.
Но пък в твоите ръце най-чудни,
превръщам се във нощна лира
и макар със струни  мудни,
сека нощта кат поетическа секира.
Затуй поостани ей тука,
нека заедно посвирим
и със плахи звуци - напук на всяка скука,
слънцето в нощта подирим.

[{dulgokoska}]

И какво се получава... май...
Тук някой нещо тайно знай...
Аз моля да стоиш все буден...
А ти заспиваш често муден...
Пък сега да поостана...
Ех, каква към мен измяна...
Ще извърша, но поне...
Смях във екота не ще замре...

То се знаеше отдавна...
Тук съм...
жива - мъртва... скрита-явна...

[Zatoichi]

Днеска явно
проблемът сънен ще реши,
форумът,и няма да ни е забавно,
когато Сънчо ни теши.
И ето,трепна аз отново,
изпускам сетен дъх
и чакам ням - без слово,
на прага съм да кажа "Въх!".