ИГРА: Улови момента

[Zatoichi]

Смъртта е край естествен,
всеки тя достига -
и чужд,и местен,и лош,и свестен, -
душата от пръстта повдига.
Но лошо е да бъдеш труп
със биещо в гърди сърце
и да опитваш - като рубикуб,-
да наредиш живота си с ръце...

[{dulgokoska}]

Но тъжна е смъртта на друг...
И "Хубавото" се не види...
Радостта, че плачеш от любов за труп...
Е скрита и... ръцете сини...
В сън явяват се до смърт...
И после пак... но със забрава...
Остава само спомена от този друг...
Щом Смъртта приел е за награда...

[Zatoichi]

Уви,болката ти не разбирам,
но ако мога да помогна с нещо,
с усмивка примерно да те шокирам
или думи да сглобявам вещо,вещо,
само ми кажи
къде,защо и как боли.

[{dulgokoska}]

Да кажа не мога, това е у мен...
Скрит надълбоко, споделен момент...
И също не зная, и също боли...
Но усмихни ми се тайно...
И тук се върни...
[heart__]

[Zatoichi]

Усмихнах се тайно
и тук се върнах,
където потайно
дъгата посях.  :)

[{dulgokoska}]

А що ще пожънеш след Нея, Поете...
Цветове със яркост или безцветност у мен...
Знаеш ти колко тежи ми сърцето...
Везните се счупват... от огън студен...

[Zatoichi]

Каквото посееш,таквоз ще пожънеш,
може ли дъгата безцветна да бъде,
можеш ли  крехкия сърп да огънеш
и да бъдеш с това,що ще пребъде...
Студените огньове що са ти потребни?
Нима намираш в тях утеха своя?
Та те са в обувката камъчета дребни
и пропасти дебнещи иззад завоя.
:)

[{dulgokoska}]

Студените огньове светят по-дълго...
Вярно, че топлост нямат кат други...
Но издържат и тлеят, тлеят, издържат...
И така са по-ценни... така са по-пълни...

[Zatoichi]

Защо ти е вечност студена,
когато горещ е мигът,
не бъди от часовник пленена,
когато мечтаеш цветът!

[{dulgokoska}]

Не вечност у мене се крие...
Часовникът бързо мълчи...
Цветовете отблъсквам - магии...
Всеки миг ми по малко тежи...

[Deskata123]

Няма хора на земята,няма цветя нито дървета.
Съществувам само аз и моята мъка по тебе.
Как можа да ме излъжеш и раниш така

[Zatoichi]

Дойдох,видях...и си тръгнах.
От своето малко време отделих,
но едно със сигурност разбрах
макар и столицата да не покорих.
Не е за мене този град,
твърде много улици и хора,
за спокойствие изпитвам глад,
разходката из София - 'гати зора!  [lol]
Тълпите моя милост не обича,
провинциален съм чиляк,
но макар на тишина да се обричам,
ще дойда пак,ще дойда пак.  :)

[Deskata123]

Върви си...не се връщаи вече
не искам аз да те виждам вече
много болка ти ми причини
омразата обгърна ме
и слаба и силна станах аз,
подарих ти сърцето ти
а ти го счупи на парчета

[...::Mag1::...]

Дадох ти сърцето си.
Дадох ти душата си.
Отдадох ти се цялата.
Помниш ли светлината?
Онази...Бялата?
Светлината,която следвахме.
Мечтата една,която преследвахме.
Отдадох ти сърцето си.
Подадох ти ръцете си.
Чувствам умора.
Нямам сила дори напред да продължа.
Нямам сила да заплача.
Какво ми стори...
Страх ме от теб.
Като вълк си свиреп.
Разкъса в мене всички чувства.
Не искам до мене да си вече.
Желая от мен да си далече.

[{dulgokoska}]

Сънят не ме обича и това е...
А ако някога /да, мене/ пожелае...
То задълго все не ще да е...
Чуват се вибрации /нозе/...
И почва да трепери пак по пода...
Онзи мой - приятел - телефона...
Обаждат се хората познати...
И няма сън, така е всички дати...
[oops]