ИГРА: Улови момента

[{dulgokoska}]

Недей ме търси, стига вече...
Просто си върви по пътя...
Не си мисли, че ми е лесно...
Загубих се, бездомно стъпвам...
И нямам сигурност тук вече...
И не мога да затичам пак...
Препъна ме със свойта нежност...
Подложи ми с усмивка крак...

[Zatoichi]

Защо тогава и себе си лъжеш,
кокво под бесилката е изписано,
нима за греха ще се омъжиш,
нима съм вече просто име във тефтер - отписано?!...
Не!Аз няма да си тръгна,няма
съгреших,но опитах и се извиних,
ще пропадна във бездънна яма,
но ще те открия,защото те открих...

[{dulgokoska}]

Отново ме раняваш с нежност...
От нея най- ме мен боли...
Една коварна в миг небрежност...
В мен цяла вечност ще кънти...
И как да се усмихна през сълзите...
С корист в моето сърце...
Не искам да те лъжа, то в очите...
Е изписано, как боли къде...
Бесилката е символ на тъгата...
Въздухът ми свърши в онзи час...
И вярвам аз, че е истина лъжата...
Остани... и сбирай части Нас...

[Zatoichi]

И всичко...Защото умея да обичам -
отхвърляш ме - така да е!
Но в своите различия,на тебе аз приличам -
ще си останеш моето небе...

[{dulgokoska}]

А ти оставаш... моята вода...
Усещам те в сълзите си, потекли...
Прочитайки послените слова...
Не те отхвърлям аз... кавги нелепи...
Не се доказвам, не искам аз поклони...
Просто болката в мен вие...
Разбери това... различията твои...
Заключват ме във приликите - Ние...

И всичко...Защото умея да обичам...
Ти не вярваш, но това се чувства във душата...
И боли, и пиша, и пак тичам...
Но подсечени са някак ми краката...

[Zatoichi]

Упоритост ледна,Нели,проявяваш,
а как искам да "танцуваш" пак със мен,
но с окраски тъмни покосяваш
моите надежди впримчени във твоя плен...
Права беше,аз сгреших,
от глупост тебе нараних,
но горчилка двойна ти поднесе,
мен поряза,мен понесе
към зандана от немилост
и упорито,упорито отказваш ми милост...
Може би искаш...а може би не,
но от мене няма лесно да се отървеш,
ти си непреклонна,но ще бъда аз дете
и ще плача,докато отново ме неназовеш
не със огън,жупел,яд,а със усмивка на лице!
Блокирай ме в съобщенията си лични,
блокирай ме във скайпа и във всичките програми,
блокирай ме във своето сърце!...
Нека мислите към мене са скиптични,
нека ме сънуваш във кървящи панорами;
изтрий ми телефона...от сърце...
Името ми забрави,
във тишина ме заключи!
Кълни ме,режи ме,изричай
думите си тежки от олово,
на мъката всевластна се обричай,
обеси ме със въже и слово!!!

И пак от мен не ще избягаш,
защото аз от теб не ще избягам!...

С въздишка пак отронвам - извинявай...
искам раната заедно да затворим!
Призовавам те!Със мен отново плавай!
Прощавай,Нели...пак ще поговорим...

[{dulgokoska}]

Време е за сън... Поете...
Почини си във сърцето...
Клепачи докосни и лека...
Прогони' далеч... Човека...

[Lucky]

Надявах се да стане нещо хубаво...
Надявах се със него да се съберем..
И както винаги вървях си влюбена...
В един момент изскочи той пред мен...
Тогава исках силно да го гушна...
Но нямах сили и не го направих...
За  него вече аз съм просто бивша..
За мене той отдавна  е забравил..
Но моята надежда не отлита..
Със мисълта за него спя и се събуждам...
Дали е истина аз още се питам...
Неразделни бяхме а сега сме чужди...

[НеВидИмА_СълЗа]

Какво да ти кажа, Любими?
- ти вече го каза
- Върви! За мен не мисли и навреме,
всичко за Нас-забрави.
Какво да направя - да моля?
Да плача със сълзи без глас?
Да те търся, да прося, да падам?
Ти няма да чуеш - аз знам.
Обърна ми гръб и си тръгна.
А сам си се питал защо?
- Не виждаш ли колко е болно
и колко ужасно е то?
Нима ти харесва да страдам?
И ставаш така по-велик?
Кажи за какво ме наказваш
и Кой те изпрати, кажи?
Аз молих ли те да ме обичаш?
Да бъдеш със мене Такъв?!
Защо този замък създаде
и после го бутна със пръст?

Но няма кого да попитам
Ти вече далеч си от мен.
Едно нещо само забрави
да беше и него ми взел...

[Dideto]

Сама ли стоя?
Пак твоята снимка ли гледам?
Дали не греша?
Ах, как искам да те последвам!
Без глас ли крещя?
Пак твоето име аз сричам!
По дяволите гордостта!
Обичам те! Защо го отричам?

[Ljusi]

А в днешния живот суров
аз няма да ви пиша за любов.
На работа и после вкъщи-
денят ми често е намръщен.
Но със усмивка всеки ден отново
пристъпвам  в битието си сурово.
Дали съм в службата или във своя дом-
преглеждам често "stih4e.com".

[Devil`s Bride]

Болна съм. Не ми е добре.
Няма кой да гушкам - далече е моето момче.
Други ми предлагат прегръдка и закрила.
И с тях аз съм също мила.
И като предателка се чувствам,
от забранения плод нима вкусвам?
А обичам със сърцето си един,
но от болката задръжките изчезват като дим.

[OvCeL4EnCetO]

Имам нужда от теб,Шоши..
Имам нужда да разбереш колко си сурова..
и колко лесно ти е да разбиваш чуждите сърца..
Имам нужда да ти кажа колко те обичах..
Но сега за мен си просто нищо..
Нима не каза истината?
Нима тя е по-добра от мен?
Добре..за тебе ще забравя..
очите ти ще ме гонят от умора..
А моето сърце за тебе вече е толкова затворено..
Нима не каза истината?
Нима не ме забрави с твоя егоизъм..
Нима не те обичах?
Сега сбогом,моля те,върви си..
И никога не обръщай..
Моето сърце за тебе  е вече така затворено...
Нека те забравя,нека си отидеш..
нека сълзите ми пресъхнат..
Нека спра така болезнено да те обичам...

[{dulgokoska}]

***
А липсваш ми... Само как ми липсваш...
И преди разлъка е имало за дни...
Но друго бе... Тогава се обличах...
С надеждата за усмихнатите ти очи...
Които, знаех, час по час горяха...
И се чувствах много по-добре...
Липсваш ми, но в калта сега се спряха...
Спънатите надежди за очите твои две...

[неземен]

оставам,надявам

Надежди,спънати надежди,
е казано хептен добре.
Пред никого не се навеждам-
за нещо аз, до днес поне.
И,силно се надявам
такъв да си оставам.