ИГРА: Улови момента

[Zatoichi]

Бързай,бързай,влака да не изтървеш,
поспри на нашта тиха гара,
дето изсипват се поети кат снеговалеж,
а "поетът" твой със времето си п'рай гаргара.  [lol]

[{dulgokoska}]

Мой ли стана изведнъж...
Нали отричаше това признание...
Май гаргарата ще бъде леден душ...
Но за кого... ще проличи... след невнимание...
:p

[Zatoichi]

Твое ще е всяко невнимание,
защото тъй се моя милост не зове,
ти,любима,във твоето старание
превърна ме във питомно зверче.  [lol] :p

[{dulgokoska}]

Да опитомявам аз не мога...
Недей преписва го на мен...
Каквото чувствам туй е и за Бога...
И за Дявола... Поет си в мен роден...

[OvCeL4EnCetO]

Чувствам тъй близо някои неща..
Нима живота ми покрай всичко се изплъзна..
Нима някои неща така забравени сега..
Преди миг само бяха за мен света?

[неземен]

А Грухчото нима не е до теб?
Не те ли вдъхнавява!
Поглеждам как крачетата плете
и май че се прозява.
Стегни го този Грухчо със канап.
По близичко да е до тебе.
Не знае той що е майтап,
държи се като малко бебе.

[Zatoichi]

Грип презрян ме покоси,
връхлетя ми като хала
и болка във главата ми свисти
и сече ме кашлицата подивяла.
Проклета да е зимата без студ,
празнуват шумно всичките бацили
и запада всеки труд,
когато грипът гаден жили.  [evil]

[OvCeL4EnCetO]

Грип си ти за моето сърце..
Като жила са твойте две ръце...
Убиваш ме бавно,когато забравиш..
С една единствена усмивка да ме избавиш.. [confused]

[{dulgokoska}]

Няма дума да обеля...
На тебе, Идол и Баща...
Ти каза много, щом посегна...
Почупи моята душа...

А мислех всеки ден /и днеска/...
За усмивката ти на лице...
Която тъжна е, сълза гореща...
Пари дъщерно сърце...
Но няма, просто няма прошка...
Защото мина тя...
Обичам те, без теб не мога...
Но почупи моята душа...

Няма дума да обеля...
Седмица поне една...
Отвътре ме разрязва его...
"Кажи! Мълчи!" - себеигра...

[Nefertiti]

Скуката отново ме обзема,
къде си въображение мое...
да спасиш ме от застоя?
Не ме оставяй, спри, ела при мен,
искам да направя нещо диво в моя ден!
Ала не дохождаш пак и неволята дори да викам
полза никаква не ще да има,
само мога да почакам
вечерта какво ще ми предложи!
Дано театъра да ми хареса
и да не се изложи,
че единствено тази пиеса
би могла да всене различното
във деня на прозаичното...

[OvCeL4EnCetO]

А тъгата в мене тихичко стене.
Не можахме ли поне това да избегнем?
Обичаш ме и зная..
С мене ще си най-накрая..
очите ще затвориш,
длани ще разтвориш.
И ще очакваш единствена и мила..
Моята душа те  е озарила.
Обичай ме и знай..
Със теб е моят рай! 

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Щастлива съм...Толкова щастлива...
В очите му черни открих любовта...
Сбъдна се мечтата ми красива...
Той е най-прекрасното нещо на света...

[inlovee]  [heart__]  [inlovee]

[Nefertiti]

Препявам си:
"Завинаги млад,
искам да бъда завинааги млад!"
Какво повече да кажа?
Младостта изчерпва всичките ми мечтания...
Искам любовта ми да е все така силна и безгрижна,
да не се замислям колко ще ми струва това или онова,
а волничко в мечтите да си летя...
Времето да не ме притеснява,
а целия свят да е пред мен и да ме зове
искам да съм завинаги чиста като дете!!

[mitkonice]

Понякога и на мен ми се случва
да ми влязат любовни прашинки в очите.
Уж са мънички , а така те измъчват.
Дали си ги искал, изобщо не питат...

Тогава докосни с върха
на пръста твойте очи,
нежният допир възможно е
прахта да прогони с лъчи.

[{dulgokoska}]

И най-боли ме от смъртта...
А след Смъртта... отново смърт...
И пак е смърт преди смъртта...
И по време и... души болят...
И чужда, и позната, и единствена...
Всяка е по своему различна...
Най- е страшно, когато си го "искала"...
Да дойде и... да видиш в друг Убийството...