ИГРА: Улови момента

[Zatoichi]

Ех,стига вече се измъква,
не можеш мен да заблудиш,
внимавай,Нели,че се мръква...
да не вземе да заспиш...

[{dulgokoska}]

Леле-мале, кой ми казва...
Да внимавам със съня...
Нещо лошо с тебе става...
Но не мога да те съжаля...

[Zatoichi]

Не искам съжаление,
не искам и поуки,
не искам и съмнение,
само мъничко сполуки.

[{dulgokoska}]

Пожелавам ти успех...
Много искам да сполучиш...
Нали си моят си Поет...
Дано на хубавото все да случиш...

[Zatoichi]

Хубавото е магия много веща,
рядко виждана тъдява,
но помня аз онази провинциална среща,
що на сън ми се явява.

[{dulgokoska}]

Че как на сън да не е...
Ти все спиш и спиш...
А срещата къде...
При хубавото я тъкмиш?!
[lol] [lol] [lol]

[Zatoichi]

За мъничко отново аз пристигнах,
не знам за колко точно,
но съня от клепките си вдигнах
и пиша пак...нарочно!

[{dulgokoska}]

Пък аз почаках и загледах...
Филм любим и ведър много...
Като перманентничко поглеждах...
И тук за поетично слово...

[Zatoichi]

Може ли милейди с мен да сподели,
кой е филмът тъй прекрасен и любим,
ако с думи пък не може се определи,
то тогаз,милейде моя,направете се на мим.

[{dulgokoska}]

"Като рицарите" е на роден език...
А инак "A Knight's Tale" го пишат...
Малко романтичен, мечтателен, див...
А също сериозен и страшно комичен...
[inlovee]

[Zatoichi]

Чудно филмче - гледал съм го аз,
отдавна беше този час,
но направи и на моя милост впечатление,
че рицар да си...т'ва си е вдъхновение.

[{dulgokoska}]

[lol]
Днес самичка ще си спя...
Така че забавления си търся...
Скучничко е у дома...
Но има филмчета и музика...

[Zatoichi]

Самичка вкъщи с музика и кино -
да,потиска се по-този начин самотата,
но виж,ако прибавиш господин и вино,
малко по-забавно получават се нещата.
[lol]

[{dulgokoska}]

Веднага май се сещам за един...
Дето чудеше се дали да се напие...
Но далече ми е този господин...
А и сигурно с готовност ще се скрие...
Късничко за него става...
Всеки миг ще ми помаха...
От отсрещната страна на екрана...
И оставам да си пиша... с мен самата...

[Zatoichi]

Как се не случихме съседи,
врата и черга до черга и врата,
по-близки щяха да са нашите беседи,
но,уви,дели ни половин страна.