ИГРА: Улови момента

[{dulgokoska}]

Аз искам да си замълча...
Защото ярост в мен диктува...
Думи, но ще ги въспра...
Не искам с Теб да ги римувам...
Радвам се, че си спокоен...
Дано и аз да кротна скоро...

[Zatoichi]

И каква е таз причина
довела те до нервен срив?
Стопи си гневната лавина,
да не стане някой взрив.  :)

[Dideto]

С усмивка всичко да посрещам?
Нима възможно е това?
На всичко лошо да поглеждам
като на някаква шега..
Не съм способна да се смея,
когато вътре в мен боли..
Недей ми казва да живея!
Не е възможно.. Просто спри!

[{dulgokoska}]

Недоволството ти ме засегна...
После ми се в миг ухили...
Чакай малко да поседна...
Че краката ми са вече гнили...
Ей това у мен се бори...
Първо "мръщиш" се в секунда...
А сетне контраст си сторваш...
Как на туй да се не опъна?!...

[Zatoichi]

Човек съм аз на настроенията,
усмивки и сълзи в едно разпръсквам -
гонят ли сърцето ми съмненията,
като усойница зловеща съскам,
но настани ли се в душата ми хармония,
аз съм,Нели от искри симфиния.  [inlovee] :)
Не се сърди на мен,
на никого не се сърди,
защото твърдо аз съм убеден,
че усмихната сега си ти!  [inlovee] :) :p

[OvCeL4EnCetO]

Очаквах твоят стенещ зов,
а обич в замяна получих..
Очаквах днес до мене да те няма..
Очаквах а днес си тук до мен..
Не вярвах че обичал си ме тайно..
Не вярвах а сега си тук...до мен! [inlovee]

[Dideto]

Защото не успях да те дочакам,
когато пожела да бъдеш сам..
Не ти повярвах, че за мен си плакал..
Сега изгарям в огнения плам..

[OvCeL4EnCetO]

Изгарям щом ме погледнеш,
Умирам ако ми се сърдиш..
Вярвам в очите ти милички..
Искам да съм в ръцете ти тръпнещи..
Чакаш ме да дойда при теб..
Чака ме достатъчно-вече съм тук..
Обещай ми да вярваш за мен..
А аз завинаги ще остана в твоите ръце!

[{dulgokoska}]

Чакам те ей тука...
А ти на крачки две стоиш...
Напред-назад все стъпки...
Но до мен не искаш да се приближиш...
А времето се ниже...
От ръцете ми изтича...
Събрах се в смачкан вестник...
Статиите му си приличат...

[Zatoichi]

О,до теб съм аз отдавна.
Отговорих на въпроса ти дори
и сега отново в "битка" славна
сънят ще ме мори.

[{dulgokoska}]

Кой въпрос съм ти задала...
Не помня сигурно това...
А уж не аз съм тук задрямалата...
Победена в битката с съня...

[Zatoichi]

Беше ми се нещо разгневила
на променливото настроение
и с нервичките беше прекалила
и ето ти фрапиращо положение.  [lol]

[{dulgokoska}]

Но твърде кратко ще е то...
Защото... знаеш ти какво...
Сънят те вика и примамва...
Тръгвай - чака те отдавна...

[Zatoichi]

Този път е друг проблема,
сайта пак ме разиграва,
не ми отваря нечия тема
или бавно всичко се получава.
За туй съм толкоз днес ефирен  [lol]
затуй съм кат фантом,
не е работа да е немирен,
този наш възлюбен дом.  [lol]

[{dulgokoska}]

Не само на тебе, Поете, го прави...
Този номер долнопробен...
Явно иска егото си да погали...
Че с любов сме му заробени...
И мен ме мъчи със очакване...
Но не се отказвам аз...
Да призная, имаш ти вина тук някаква...
Бързам, да не звънне твоят час...