ИГРА: Улови момента

[{dulgokoska}]

Обсъдихме проблема вече...
А решението е едно...
Римата се лесно спече...
Под надслова "Що е то...
Любимо е на много люде...
Пък се крие в дебри разни...
Понякога и страшно бурно...
Отпраща ги "сами" да лягат..."
И какво сега, как да предречем...
Дали и колко ще го има днес пак тоз Проблем...
[confused]

[Zatoichi]

Беше казал един Далай Лама,  [lol]
че смисъл никакъв няма
от проблеми разни да се боиш,
когато не можеш да ги разрешиш
и  за проблем да се тревожиш,
щом по-късно да го решиш ти можеш.

[{dulgokoska}]

А късното за мен е рано...
И обратното при теб...
Е, кажи ми как тогава...
С Ваша милост ще се разберем?!...
[lol]
Или пък смисъл просто... няма...
Както "казал ти го е" Далай Лама...

[Zatoichi]

  [lol]

Някак все ще уредим
със тебе този парадокс -
може би единствено не ще заспим,
след утрешен словесен бокс.

[{dulgokoska}]

Туй "може би" прозвуча като "едва ли"...
А навънка още сухо е, не вали...
Пък аз протягам се, сякаш е порой...
Обичам да припявам сънено на неговия вой...
И някак си е мрачно и ласкае...
Неспящия в дрямка да се вае...
Ей така и тез думите ме успиват...
"Може би"... "едва ли"... дали те успоредност имат?!...
[oops]

[Zatoichi]

По принцип аз не обичам
дрехите модни,
нито по тротоари да тичам
с парцалки негодни,
но в един момент,уви,
нуждата налага,
човека трябва да се премени,
от суета не ще избяга.
И ей тъй днес,
без да вдигам много шум,
надянах аз със интерес
абитуриентския си костюм.
Но не е моя милост очарована,
от безрадостната перспектива,
че кат манекенка опакована
ще будува,ще танцува и с алкохол ще се налива...

[{dulgokoska}]

При мен по-различно стоят...
Нещата край "важната дата"...
На мама ръцете се кършат...
И все и' напомнят устата...
Че рокля да гледам аз трябва...
Пък ушите ми вечно не чуват...
Каква е таз знатна дата...
Щом чужди желания отново ще бруля?!...

[Zatoichi]

"Важната дата" - как точно го постави
в кавички най-важни,
ами да,защо човек да се лигави
със суетността многоетажна!
Но чувал съм аз,
че берат момите зор по-голям,
когато в избрания час
трябва с тоалет да са там.
За момче - какво?
Едни парцалки прости -
панталони,риза и сако
и вече готови сме за гости.
Без дрънкулки,без отбрани
прически,завъртулки,
за тая работа не сме- мани,мани,
не сме пригодни за светулки.
[lol]

[{dulgokoska}]

Аз не съм по точно тези случки...
За мен са малко много скучни...
Да е чужда дата, да е другиму празник...
Ще съм първа писта... ще съм с радост заразна...
Но, щом е за мен... то така бих го ограничила...
Че пари ще се пръснат по-малко от за червило...

[Zatoichi]

Оф,стига сме говорили
за "важната дата",
стига сме се морили
с таз суетна позлата.
Кажи сега,
приятелко добра -
Нелсън,Нелчо или Нели,
какво на обсъждане подлежи,
дали ще е мартенска зора,
или "поет" незнаен що в креват лежи?

[{dulgokoska}]

Не разбирам от тези неща...
Но утре ще ставам към девет...
За си люсна една хладка вода...
И да поема за работа с ведрост...
А сетне... пак часови...
Зад бара ще бъда на крак...
Не това на мен ми тежи...
А че е от сутрин до... мрак...
[confused]

[ava]

Днес едно прекрасно дете си отива....
От кога животът в България толкова млад замира?
Грехота е на 16 да си отидеш от този свят....
Грехота е нищо да не си видял, а да си идеш млад....

[Zatoichi]

В прииждащия на талази мрак,
шепот ме докосна,невидима следа,
следа от нечий вихрен бяг,
и ето,аз шептя:здравей,здравей звезда!

[{dulgokoska}]

Утрото, все казват, е по-мъдро...
От вечерта и нейните бури...
Събудих се отдавна... и чудно...
Че всичко е същото... пури...
Пушат ми право в очите...
А аз отговарям с усмивка...
Понякога... колко е тъжно...
Да нямаш Човек за почивка...

Но звездата от мене глас взе...
Ти чу ли "Благодаря Ти!" поне?!...
[heart__]

[Zatoichi]

Момента!Момента!Бързо че избяга!
Отново като див шаран
нервичките ни напук натяга
и няма срам,и няма срам!
Изплъзва се момента,
като дим се изпарява
и вместо с вкус на мента,
горчилка под език оставя...