ИГРА: Улови момента

[Zatoichi]

Изплъзва се момента,
не мога да го уловя,
в два пукнати цента
превръща се света...
Като риба във река
пъргаво избягва
протегнатата ми ръка,
що утайка само грабва...
Изплъзва се момента,
не мога да го уловя,
черно-бяла лента
е разтегнатата ми душа...

[{dulgokoska}]

Изпускам го момента...
Не мога да го задържа...
Май малката ми кента...
Във играта е лъжа...
Изпускам, да, момента...
Ръцете се опразват...
И хвръква сива лента...
Нима гоня го напразно?!

[Zatoichi]

Ами да го уловим тогава!
Две души със четири ръце
не би ги спряла и ламя стоглава,
момента нека съградим във векове!
Хайде,подавам ти душа,
хвани я...ако искаш само,
нека миналите времена
оставиме зад рамо...

[{dulgokoska}]

Главата лесно се извръща...
Иначе боли я врат...
Как оставя се извън къща...
Спомен за прекрачен праг...
Рамената ни са крехки...
И ръцете да държим...
Дни, години и... навеки...
Миналото ще делим...

[Zatoichi]

Делба е времето - съмнение няма,
и минало и бъдеще и настояще,
мостове стабилни са под двама
и наяве и насън,между будни и спящи...
Но не живеем във миналото,нали...
Не живеем и за бъдещето,нали...
Живеем сега и сега ще боли,
сега ще бленуваме,сега ще летим!

[{dulgokoska}]

Живеем сега, за да има... любов...
А моята силно в гърдите гори...
Живеем сега, но светът не е нов...
И има си "после", и има "преди"!...

[OvCeL4EnCetO]

Ти си всичко,което има в една истинска усмивка,
ти си моят свят и моята подкрепа..
Ти си ангел със изтръгнати крила,
ала можещ да лети..
Силен ли си достатъчно,за да спреш ти да плачеш,
тогава целия свят в краката ти пада..
Някой ден ще те чакам отчаяна и много сама..
Ще чакам моята приятелка добра...
Обичам те-завинаги..така сама...

[{dulgokoska}]

Пак не се обажда на време...
Часът се, уречен, изнизва...
И скоро с пристегнато бреме...
Ще попита "Да не ми се обиждаш?!"...

[Zatoichi]

Врмето,ах,времето!
Паянтово,уречено -
то е,то е бремето,
то е словото неизречено...
Аз много неща казах,
много пренаредих,
но роб свободен се оказах -
в това се убедих!

[OvCeL4EnCetO]

Вярвам в теб..
Искам всеки миг да е наш..
Ала не сме само ние..има и трети човек..
Готова съм до болка да те чкам само обещай..
Че ще си с мен..а не с другата ти "тя"..
Може и да ме боли,може аз за теб да плача..
Но ти си моя най-добър приятел..

[{dulgokoska}]

Отново злобни реплики... късове...
Отново доказване... хъсове...
Отново безлични сълзи...
Лицето се дави... горчи...
Наслоява се страшна умора...
Всички дни са точно кат тоя...
Не е по-различен, солен е...
Денят ми Рожден уморен е!...

[{dulgokoska}]

***
А как да ти разбирам... обичта?!...
Щом излъга ме за Нищо...
Не си се "влюбвал" досега...
А в мен направи го за мигове...
И до днес съм "тежка диагноза"...
Как така се зариби?!...
Може би съм твърда доза...
Но очи след нея отвори!...

Време е... Жив и здрав бъди!

[Zatoichi]

А как аз да разбирам твойто пожелание?!
Иска ми се да е с две значения,
но знам ли,дали отново не чакат мене изтезания?
Дали словата ти не се поредните ограничения?
Мойта обич към теб е еднозначна
и не искам очите си да отворя,
искам диагноза твърда,не тъй мрачна,
и не искам отново с теб да споря...

[{dulgokoska}]

[confused] [confused] [confused]

А аз не искам гузен да си все...
Обидата у мен не заличи се...
И все пак една е, а не две...
Съумях и я задуших, да - посмали се...
Има друго, далеч е то от теб...
Не за обичта ти аз говоря...
Римите не са за прям Поет...
А за Човека, когото аз уж роня...

[Zatoichi]

Не знам защо,не знам и как
но днес се чувствам аз щастлив,
очарова ми душата тихия мрак
и полумесеца сребрист...красив.
Погледах го...съвсем за кратко,
погледах облаците нощни...мътни
и потънах във сиянието сладко
на сенките среднощни и безплътни.