News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

ИГРА: Улови момента

Started by uNiKaT, November 16, 2005, 20:20:01 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Зад онез червени тапети
с онова сладурско меченце,
ти си вдъхновение за всичките поети,
ти си,Нели,най-добричкото детенце.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Не вади срещу мен компромати...
Че снимки вече няма да видиш...
Тапетите и мечето са сладки...
Но и килцата ми, хич не са мижави...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


GaLLeRy

Пиша тука във захлас,
а ме чакат учебници тетрадки.
Че утре още от първия час...
Ох,трябва слагам край на думите сладки...

Че имам и по история контролна,
и по литература трябва да пиша ЛИС.
Боже,кой ще ми помогне?!
Че даскалът ни е преиначен съдист ...  [confused] [confused] [confused]
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

{dulgokoska}

Пак забърках се в история...
Прилича ми на ТВ сапунка...
Само дето има болки...
Истински - това е спънка...
Само дето аз съм никоя...
И дори да сгреша не мога да отговарям...
Както и да е... викам...
И само дето... безмълвна си оставам...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Kакво отново тебе мъчи,
каква е скръбната история,
сълза съдбата ли ти връчи?
Защо не чувствам топла еуфория?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Защото се бъркам, Поете...
Там дето не е за мен...
И споделеното бреме ми свети...
В очите, като дерейлирал трен...
И не зная правата си в случая...
Такива май нямам дори...
Ах, ако теб видя наяве...
Дано подкрепиш ме... уви...
Невъзможна е таз ситуация...
Чужда до болка за мен...
И също е лична, градация...
На мисли през нощ и през ден...
Ей така ми се свива сърцето...
Но това се тук не споделя...
Ох, само да хвана ръцете ти...
И съвет, може би, ще приема...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Какво е днеска чувството в сърцето?
Може би е скрита меланхолия
или чиста радост,чистичка като небето;
може би са скръбни своеволия,
или пък детска екзалтация?
Хайде,Нели,помогни ми,
разкрий душевната ситуация,
ако можеш,направи го в рими.  [namigggggg]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

А ако не мога... що тогава...
Малко сложността ще бъде повишена...
Но нека пробвам аз да го направя...
Макар да зная - трагична си е моята система...
И все пак... ей ни на и двамата...
Рядко щастие на туй се вика...
Кавалерът си е с дамата...
А пък римата е... без насита...

[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Чудно,чудно -
моето душевно състояние
с твоето съвпада
и макар и да се движа мудно
не липсва в мен желание
а от тука следва,
че рима не една ще пада,
туй то -  кавалерът с дамата беседва.
:)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Пак си прави с нас шега...
Домът за римата ни не една...
И все пак нека сме инати...
И на търпение богати...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Казват,че търпението е добродетел,
но не знам дали това така е,
смятам днес да бъда на това свидетел,
но трябва с мене някой да поиграе.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Хм... как ли ще се справяш...
Някой викай да помага...
Че тук трудно с нервите ще се оправяш...
Май ядосал си ти Баба Яга...
[oops]

[lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Не ме е страх от баба ти Яга,
от друго ме е страх -
изпитвам ужас,щом стих4ето избяга
и настъпи виртуален крах.
И от тебе малко ме е страх,
недей ме пита ти "защо"
някога безстрашен бях,
но всичко се променя...към по-добро...
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Плашеща съм по изключение...
Иначе съм добричка, желана...
Кавалерът е в странно настроение...
И трепери пред своята дама...

[oops]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Сега пред друго треперя,
изоставам от графика предначертан,
на една книжица се чумеря -
от "Тютюн" дълбок океан.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.