ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

Лъкатуши стотната пътечка...
Планината тихичко сече...
И стига връх, а тамо и' насреща...
Надзърта друга... Колко ли са те?!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Друга е надеждата,мечтата,
друг е поривът,светът,
друга е усмивката,дъгата,
друг е вятърът,друг е и...дъждът.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Порив в мен обрича се на мъртвост...
Няма начин да се прероди...
Винаги пътувам аз безпътна...
Винаги стоя на две страни...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Стоя на две разклатени подпори
и опитвам да ги ползвам кат кокили,
красиво е да гледаш облаците горе,
ала понякога не ти достигат сили.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Не достигат бреговете слънце...
Морето от несбъдване тече...
И странно е, че всичко е едно и също...
И болно е, най-вече, щом се спре...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Щом спре да е върти Земята,
ще настъпи малък катаклизъм
и ще избягат всички на Луната,
които са останали без оптимизъм.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Малък катаклизъм е, когато...
С мене друг се съгласи...
Или пък беше май обратното...
Хм, важното е, да не сме сами...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Обратното на кривото правото не е,
на кривото обратното отново си е криво,
а право е когато след като се разтресе
кривото,првърне се във правилно красиво.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Отново е ден, отново е слънце...
И у тебе лъч се крие, играе...
Така си роден, с усмивка на устни...
Която не бива горест да знае...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Не бива,не трябва,не иска,не може -
омръзнали до болка думи,
ех защо така бе,Боже
тоя свят се срива все върху ми?
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Омръзнали негодувания...
Гнездо си свиват на бордюра...
А край тях забързаните покаяния...
Време нямат... гонят абажура...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Не гоня аз зефира безметежен,
нито пък сърните във безкрайна степ,
аз съм само шемет лекичко наежен
и зарад таз подроност гоня теб.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Аз съм само... миг сред вечността...
И нямам аромат на сила...
Всяка крачка води към целта...
А моите се връщат и не мигат...
:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Крачка,стъпка и разкрач,
луни строени във шпалир,
в края може да разцъфне плач...
Ще изпия целия потир!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Ще изпия, колкото не мога...
Ще запаля от ръцете огън...
И след това доволна, уморена...
Към сушата ще бягам, пепелена...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."