News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

nejno_angel4e

След мен събираш останките
и ги допълваш със самота
но все още виждаш сянката
на спомена...
My heart is my strength...
...and my weakness

phibi

Спомена за миналото ти виси
още там, където го стави.
Напомня тягосно, че ти
заминал си, заминал и забравен.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



nejno_angel4e

Заминал и забравен
аз не ще се върна,
загинал и ограбен
назад не ще се обърна..
My heart is my strength...
...and my weakness

{dulgokoska}

Заминал и забравен, като кораб...
Заседнал в призрачните си платна...
Не ме моли на тебе да помогна...
Спасение не ми е във кръвта...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Кора и плат... това са ми платната.
От слънчеви лъчи направих кораб,
със който да обходя небесата,
да видя всеки чудеса в простора.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Слънчеви лъчи в косите сплетох...
Исках днес за тебе да изгрея...
Но сбърках, като туй понечих...
Да изпълня, за да те спечеля...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Като пълня сърцето си с още,
още и още от тебе,
аз си зная, че никога нощем
няма бъде студено.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Още и още ще стъпвам...
В своите блянове бледи...
И призори рано ще тръгвам...
При теб да се върна с победи...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Тръгвам по твоите стъпки,
от твоите думи по пътя се водя.
по нежните, мънички тръпки
всеки миг, когато те видя.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

#5379
От твоите думи съм оскърбена...
Че не пожела да ги кажеш само на мене...
След всичко, което мечтаех, разбрах го...
С теб имаме просто мнимо приятелство...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Имаме просто мечтите,
които ти сви ми в салфетка.
Ти беше прекрасния принц,
а аз - невинна кокетка.
Но животът се мени...
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Животът се мени... меним се ние...
Стигаме повратната си точка...
И в нея е дългът да оцениме...
Кое и колко сме заслужили, със точност...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Дългът по-тежък е от планина,
красив във своята болка,
да го отстояваш,означава самота,
а след пътя ти - бесилка.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Да отстояваш лудостта си е безумно...
Предадеш ли я - показваш се тъй слаб...
Да мълчиш, казват, че е умно...
Всъщност аз съм само доза прах...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Показваш се пред мен гранитна,
закалена от вода и огън твърд
и пред теб душата ми зенитна,
лъкатуши между тлен и смърт.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.