Стихотворение по зададени думи

[Wildest Gaiety]

Сляха се сълзите в океан
и трусът на мечтите
предизвика вълна-гигант. 
Засилена се носи тя към тях-
мъничките златни песънчи грях,
разпилени по аморалния бряг.
Туптят капките надежда
сред това цунами на разруха.
А то още по-устремено се пени,
гонейки веруютата на Човека.

[SkitnicaVmoretO]

Не ти прощавам този път
в очите ти се вижда грях,
на сълзите фалшиви аз не
вярвам които се четат във тях.
За тебе дълго време давах всичко,
за тебе дълго време се старах,
но че не заслужаваш капка обич
чак сега... чак днес разбрах.

[Wildest Gaiety]

Фалшиви сълзи от очите ти текат.
Но аз не вярвам.
Носейки си кръстта
спокойна вървя към своята Голгота,
защото съвест още имам.
А твоята къде се дяна?
Играейки си на обич
ти я загуби...
Размятайки черния бич,
без време сърцето си счупи!

[SkitnicaVmoretO]

Омръзна ми от твоите окови,
не искам да нося синила от бича,
сърцето моли за капка свобода
но своето право самичко отрича.
Не искам твоята обич, тая
фалшива измама,
тръгвам си, не искам вече...
повече не мога с тебе да остана.

[edin_zabraven_mig]

Все пред теб покорно коленича,
но омръзна ми вече това.
Любовта ми твоето сърце отрича,
смята я за фалш и лъжа.
В окови аз съм окована -
оковите на любовта.
Аз искам с тебе да остана,
но всичко е фалш и лъжа.
Преди поддадох се на таз измама,
но повече не ще е така.
Аз искам със теб да остана,
ала всичко е фалш и лъжа.

[SkitnicaVmoretO]

Аз искам да остана...
но е трудно.
Когато съм в останала
в края на окото ти
и ти преча да затвориш клепачи.
Когато съм застанала в юмрука ти
и не можеш да свиеш ръка.
Аз искам да остана с теб,
но знам, че трябва да вървя,
защото е трудно...да съм някоя
за теб,
когато знам че всичко е лъжа.

[Wildest Gaiety]

Трудно е да останеш себе си,
когато всеки иска да те промени...
Трудно е да бъда някоя,
когато върху мен вали пороя
на обрулени мечти...
Юмрук свивам от болка,
че ми отнемат отново правата.
Яростно тропам по пода с краче,
че пак плюят злоба срещу моето сърце.
От мъка извръщам лице,
да не видят, че плача...
ще кажат после, че съм слаба...
а аз не съм, но е трудно да си ти,
когато всеки иска да те промени.

[SkitnicaVmoretO]

ще плача,
ще викам,
ще стискам юмруци,
ще тропам с крак,
ще съм слаба
и ще ми е тъжно...
после...
ще гледам да се усмихна,
защото трябва
все някога да спре да вали.

[Wildest Gaiety]

Защото трябва да го направя
така не желая...
Времето си за простотии пилея
и не хващам живота си в ръце.
Това разхищение трябва да спре!
...някога...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Дали ще мога да те оставя?
Сърцето ми е вече очуждено...
Дали ще мога да го направя?
Дали най-сетне ще е освободено?
Не желая да те раня,
прости ми,ако те боли,
но времето отнесе любовта,
някога обичах те,но вече не...Прости!
Остави ме живота си да живея,
с теб вече щастлива не съм,
и изкуствено на шегите ти се смея,
в кошмар превърна се сладкия сън.

[Wildest Gaiety]

Отнесе със себе си мечтите,
поведе след себе си надеждите...
Изпразни ме отвътре!
И вяра не ми остави даже!
Изкуствено любов игра,
но доверявах ти се въпреки това!
Изкусно се преструвах, че не зная,
а във всеки миг опитвах се истинска да я направя.
Напразно!
Тръгна си, ето,
и опитите ми отидоха на халос!
Сега в душата ми е хаос...
Дали ще мога да го подредя
без вярата, надеждата и любовта???!

[SkitnicaVmoretO]

Със себе си вземи надеждата,
че ще се върнеш
и вярата във моята любов
вземи си думите, които
парят и жалкия си леден зов.
Вземи си опитите жалки да ме лъжеш
и всичко всичко си вземи....
Напразно!
Вярваш, че ще те приема,
след като сърцето в мен уби.

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Вземи си всичко,що ми даде...
Не искам нищо вече от теб...
Така жестоко ме предаде.
Сковано е сърцето ми от лед.
Чувствата предишни не ще върнеш.
Думите ти не ме интересуват.
Не ще ти позволя дори да ме прегърнеш.
Целувките ми вече скъпо струват.
Сълзи вече не парят в очите.
И знай този път жалкия си ти,
ледена съм аз в гърдите
и вече от любовта не ме боли...
Лъжите ти са толкова жалки,
омръзна ми винаги да лъжеш,
нямам нужда от жестовете малки.
Че си безразличен можеш ли да излъжеш?
Този път в сърцето не ще те приема,
колкото да страдаш и да те боли,
мислите ти отново ще превзема,
но сам ще бъдеш,след като сърцето ми уби...

[edin_zabraven_mig]

Чувствата не те интересуват,
защото си с жестоко, безпощадно сърце.
Целувките ти скъпо струват ...
Но какво от туй като си с красиво лице,
щом не знаеш какво е любовта
и онова тежко чувство в гърдите,
щом не знаеш защо си на света ...
Не може да си безразличен, когато боли те.

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Не те обичам аз сега,
защото си със сърце безпощадно.
Разбрах,не заслужаваш любовта...
Сърцето ти за обич не е жадно..
Но какво от туй,че заедно бяхме?
Избледнява бавно твоето лице...
какво от това,че един живот живяхме?
Но защо те търсят двете ми ръце?
Не знаеш какво значи да обичаш,
онова чувство в гърдите не си изпитвал.
Знаеш само в празни думи да се заричаш,
а от любовната отвара никога не си опитвал.