ИГРА: Улови момента

[Zatoichi]

Последният за днес куплет
ще бъде за самодива сред цветята,
за звездите в небосвода пръснати безчет,
за магията Нели,в теб и в светлината...   [inlovee]

[{dulgokoska}]

****
И пак не знам със Теб какво да правя...
Понякога ми липсваш, щом седиш...
На няма и една крачка, а направя ли я...
Искам да си тръгнеш... Ти мълчиш...

[Zatoichi]

Прави...каквото трябва,
прави...туй що сама желаеш,
нека само...усмивката ти не отслабва,
нека само...на мен я обещаеш...

[{dulgokoska}]

Обещанията лесно някои дават...
Спазването им е трудно...
Животът понякога занася...
И забравяш... и вървиш напреде мудно...
:p

[Zatoichi]

Дори когато вървиш мудно,
дори когато сковава те амнезия,
стои в съзнанието будно
късче незабравяща поезия...  :p

[Nefertiti]

Едва се сдържам да не заплача
, но не от мъка , а от радост [inlovee]
От нетърпение нервно крача
щастлива съм каквото и да кажа, така тече моята младост :)
А колко му трябва на човек?
До вчера гневна и сама,
недоволна от всяка малка грешка-
сега обичам сутрин да се будя
и на грешките гледам с насмешка  :p
Така се чувствам тази сутрин,
навън слънцето огряло е и утринта краси
и ми напомня , че джубокса ми довечера във седем ще звучи  [namigggggg]

[{dulgokoska}]

Пак по пижама тук се явявам...
И търся познато "лице"...
Което любовта не търси, не познава...
Но има си топло сърце...
А него го няма, него го няма...
И скоро от тук ще изчезна...
Ще стискам си палци с надежда голяма...
С него пак тука да влезна...
:p

[Zatoichi]

Не търся любов гореща и ...банална,
възпявана от разни заблудени менестрели
и превръщаща във извор всяка локва кална,
а тебе търся,тебе търся,мила Нели!

Не се яваявай тука по пижамка,
облечи си онзи,цветния тоалет
и подари усмивчица във рамка
на своя глуповат,заблян "поет".

[{dulgokoska}]

Пак по спално облекло съм...
Да извърна ли очи, ръце...
Не искаш мене по пижама...
Ам... да бягам най-добре?...
Усмивки все за тебе имам...
Поискай си и ще ти дам...
Поет, Любим, направо Всичко...
Сърце, Душа и много Плам...

[Zatoichi]

Твърде щедро,Нели,твърде щедро,
нима засулжил съм подобно аз доверие,
нима сърцето ми е толкоз едро 
та не гръд му трябва,а предверие?!  [lol]
Ще взема само усмивката от устните ти топли
и ще я положа във саксия крехка от роса
и ще угаснат всички мои беди,тревоги,вопли
щом разцъфне нарцис нежен с багри на дъга...

[OvCeL4EnCetO]

Сега като поглеждам назад във изминалото време,
се сещам колко изгубени мечти са отлетяли със тебе..
Открехвам прозореца на отминаващото тихо лято,
а там пред мене се изсипва цяло ято..
Ято от нестихналите ми копнежи да се боря за тебе..
ято от неверните залежи на едно все тъй открехнато сърце...

[Zatoichi]

Тик-так,тик-так -
времето е моят враг,
когато вън настане мрак,
зове ме Сънчо пак.
Но по пътя пряк
ще дойда аз във зрак
и отново ще превърна в мак
свойте думи и душата чак.
Тик-так,тик-так,
ще се видм пак
и пак и пак,
защото има тук голем мерак.  [lol]

[{dulgokoska}]

Чий ли е меракът толко?...
И носи ли по малко болка...
Или пък напротив - радост...
В очакване на нова сладост?...

[Zatoichi]

Болка и радост - може би,
но със сигурност копнеж,
защото този който доста спи
идва после кат марула свеж.

[{dulgokoska}]

***
И сега какво... с кого... и накъде...
Вече стана доста сложно...
Навсякъде край мен мъже...
А ни един е Невъзможно...
Желан и ревностно опазван...
На колене пред мен стоят...
Понякога по малко бягат...
Най-добре съвсем да си вървят!