ИГРА: Улови момента

Started by uNiKaT, November 16, 2005, 20:20:01 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Уви,не би ни стигнало безбрежното море,
не биха ни вълните нежни укротили,
затова ще завладеем и далечното небе
и звездите над земята заискрили.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

А когато се събудиш ще го помиш ли...
Този спомен в теб ли ще живее...
Че заедно сме покорили небосклона...
А аз дори не съм мигнала навреме...

[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Ех,каква си само реалистка,
пусни на воля малко въображение,
стига за пижамата ме стиска,
покажи ми мила цветно вдъхновение.   [namigggggg]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Цветно вдъхновение... Какво пък...
Айде да изпробвам моите краски...
Те черни са, но черен цвят, щом дъхне...
Оставя ти за дълго време ласки...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Твоите краски черни в реки от багри ще удавя,
а сетне по-ярко от слънцето ще заблестиш,
ще ти покажа моите ласки,които в рубини ще запаля,
разбира се любима,само ако позволиш.  [gentlefen]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Галантен джентълмен си... тука спор да няма...
Мнение различно би било лъжа...
Позволявам аз потопи от страна на разни хора...
Но винаги, щом зная, че ще се възстановя...

:>
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Добре казано,но само дето
желание по-горещо в мен събуди,
родено изведнъж в сърцето,
което бие бързо под ноти луди.
Знай тогава драга,
че ще позволя да се възстановиш,
но когато се налага
по дъгата с моя милост ще вървиш...  :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Какво пък стана тука пак?...
Връщам се и гледам... Ах...
Желание, закана или май че...
Привижда ми се лъв у мило зайче...
[oops]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Зайче?!Къде го видя?
Да не би да виждаш мен
в подобна светлина,
ах,нима съм заек заблуден?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Заблуден не беше мойта дума...
Да не би да дъвча твърда гума...
Че излиза нещо, дето не изказвам...
Ако грешката е твоя май ще те наказвам...

[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Ето,пробваш нервите ми май,
щом заблуден не съм,тогава...
заек си оставам,но повод ми дай
и ще видиш как дракон заек става.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Дракони обичам, но имаме проблем...
Те вече се наричат "изгубен рефрен"...
Само в песни се срещат и в митове чудни...
В зайците няма дракони... БУДНИ!
:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Тогава хич не ме познаваш,
не знаеш,че легенда съм жива,
уви,в невежество плаваш,
моя малка самодива.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

А "малката ти самодива"...
Вече лошо е игрива...
Че невежеството е обидно...
Невежа съм, но не го разкривай видно!

[lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Но аз невежеството ще поправя,
корените му във миг ще изпепеля
и искрица огнена в душата твоя ще поставя,
след което моят плащ около теб ще разпростря.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.