News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

ИГРА: Улови момента

Started by uNiKaT, November 16, 2005, 20:20:01 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

И цветятя ще е задушат...
Едно не диша, но другите - да...
А щом плащът ги завие... ще спрат...
Да виждат красивата лунна светлина...

А дали е така?
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

А дали под плаща не се крият
хиляди нови звезди,
дали под плаща няма тъмнината да изпият
моите кафеви,кафеви очи...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

А после пиян ли ще бъдеш, Поете...
В очите си с блясък на цветен прашец...
В които звездите омайно оплете...
И които новост търсят от днес?!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Няма да е зле да се поупражня
в пиянство преди срещата със теб,
защото знам,че положението ще усложня
щом на запой ме заведеш в кварталния вретеп.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Какво да се прави... там е така...
Алкохоли все разни... чай и коняк...
Джин с малко тоник... Водка с... айран...
Тъй пият го, вярвай... ще видиш и сам...

[lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

И днес не те видях,
а тайно се надявах...
Влюбих се и ме е страх,
защото винаги се раздавах.
Но този път любовта ще заключа
вътре в клетото сърце свое
и историята наша ще приключа,
не ще ти отдам сърцето мое...

Zatoichi

Малко ме уплаши с тези питиета,
които приличат ми на отвари зли
разместващи ума,духа...сърцето на поета,
каращи го малко по-високо да лети...  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Zatoichi

Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Защо се извиняваш, Поете?!...
В тази тема няма ред...
Спокойно си нареждай редовете...
И така със страници напред!
[lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Знаеш,че със хаоса се боря,
всяка секунда,минута и ден,
опитвам себе си във ред да сторя,
но дори и ти със хаос връхлиташ върху мен.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Аз тебе така си те пазя...
От всякакъв, никакъв хаос...
Нима нещо грешно съм схванала...
И тормозя те... Дяволски фарс!


[mhmmmm]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

 :)

Може да ме пазиш,може и да ме погубваш,
но сега ще се направя аз на самоуверен -
всичко може,но неумолимо в мен се влюбваш,
фарс ли,нима не догадката ми изстрел верен...  [lol] [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Може, не може... стреляш наслуки...
Сега ще кажа и моите поуки...
Самоувереност моментна е по-скоро надежда...
Която понякога (само понякога) подвежда...
                                                :p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Добре,тогава изстрелите аз да не хабя,
какво ще кажеш за малко пестеливост,
може би не с барут,а със сабя трябва аз да те сразя,
сабя от прилежен чар и малка доза срамежливост...?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Срамежливостта ти отдавна, знаеш, познавам...
Чарът ти също тайна не е...
Как мислиш за Свой аз поет те признавам...
Не с барут или сабя... а сразена с сърце!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."