ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Просто тежи ми душата,
всяко утро и нощ,
щом копнежа по кревата
сломява мойта мощ.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Всяко утро и нощ са еднакви...
Влекат Човека натам...
Където пада безвъзвратно...
И спи /до Слънчо/ като заклан...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


DeTe_Ha_Xaoca

Слънчо, пак погали ми очите.
Отворих ги и, ах, видях.
Едно момче красиво,
до мене сладко спи,
а аз целунах го свенливо
и да бъде мой си пожелах.
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

edin_zabraven_mig

Целунах го свенливо,
зарових пръсти във косата
и нежно наричах го "Мило",
а какво направи той в отплата? -

Заби си ноктите в сърцето
и накара ме да страдам ...
Забрави всичко онова, което
онзи слънчев ден ми каза ...

Ала ето накрая клишето -
"Приятели нека останем"
...
Давай, разбий ми сърцето!
Нека любовта просто забравим!

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

Devil`s Bride

Клишето - "Приятели нека останем" остави
във въздуха замряло да виси...
Не изричай тези думи тъй лъжовни...
за раздялата именно лъжите са виновни.
Нека не лъжем отново на края.
Прошка ми поискай, за дето така ме омая...
И не се сърди, че бях студена...
Не тръгвай - нима прошката е забранена?

phibi

Тези думи ми омръзнаха и вече
ти спри да ги повтаряш... смисъл няма.
Отивам си. Отиваш си. Далече
от всичкото, от ,,нас"... и тази драма.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



TuJNi4ka

Отивам си. Отиваш си и ти...
мъката не спира от сърцата да струи...
Не се обръщаш, не казваш сбогом ти дори.
Нима това заслужаваме аз и ти ?

Но тръгвай, смело напред ти върви,
не съжалявай за пролетите сълзи...
Миналото не ще се върне запомни...
Но сърцето за теб вечно ще боли...
" Не, ние не можем да бъдем добри познати.
               Няма среда в любовта.
  Бяхме най-близки... Затуй отсега нататък
            Ще сме най-чужди в света. "
                     Блага Димитрова

{dulgokoska}

Миналото запомни с усмивка...
Всеки миг бе красив, нали...
Но на пътя появи се моята отбивка...
И трябваше да свия... Продължи!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


T

Трябваше наша да е вечерта студена
Запазена за две тела
От страсти и копнежи поразена
Разсечена от ангелска стрела.
Her feelings she hides.
Her dreams she can't find.
She's losing her mind.
She's fallen behind.
She can't find her place.
She's losing her faith.
She's fallen from grace.
She's all over the place.

{dulgokoska}

Ангелска стрела ли теб прониза...
Че изстина със усмивка на уста...
Толкова ли нямаше причина...
Да се научи Ангелът да служи си с лъка...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Причина искаш ми? Защо ти е?
Не стига ли, че с тебе ни боли?
Или е малко нашето проклятие,
да бъдем двамата така сами?
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



DEVIL_IN_HEAVEN

Не стига нашето проклятие:
такива сме си двамата - различни
и в двете половини на земята
проклели сме се - да не се засичаме...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Arwen

Не чак толкова отдавна някой сърцето ми рани...
Не чак толкова отдавна друг със своята любов успя от
пепелата да го възроди...
Не беше отдавна, когато се давих в кървави сълзи,
и скоро успях като на магия да върна предишните мечти...
Сега съм щастлива... може би...
Спомням си за миналото... понякога вали...
Но с усмивка прикривам тъгата...
Щастлива съм днес... няма я самотата...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

edin_zabraven_mig

Стига ми да знам, да вярвам,
че ще има утре и за мен,
но дали съдбата, зла,  коварна
няма да ме вземе в нейн плен?
Стига ми да се надявам, да зная,
че ще има обич и за мен ...
Стига ми да копнея, да мечтая
любовта да ме вземе в нейн плен!

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

TuJNi4ka

Да вярвам, да се надявам и да мечтая,
но не мога вече, без да се старая...
За теб аз своето сърце предадох...
И на тебе всичко свято аз отдадох!

" Не, ние не можем да бъдем добри познати.
               Няма среда в любовта.
  Бяхме най-близки... Затуй отсега нататък
            Ще сме най-чужди в света. "
                     Блага Димитрова