ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Тясен брегът на моите мечти...
Едвам побирам там пресъхналите си сълзи...
Тясен е светът на моите желания,
тясен е споменът за любовта...
изгубена единствено в моите терзания...
Тясно е... няма там място за мен...
студено е... мраз във лед смразен...
Тясно е... всичко е запълнено с
обсебващата мисъл за теб...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

ToHuTy

Няма там място за мен вече..
Сърцето ми от твоето е далече ..
Молих те .. вземи го .. но ти
го захвърли в пясъка .. БОЛИ!
Аз ще те чакам .. с него
и с парещото,самотно сърце - твоето ..

Zatoichi

Сърцето ми е мъничко и свито
и не знам дали ще одобриш,
ако при тебе дойде със стрела пробито
и помоли да го изцериш...
[inlovee]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Не знам дали обръщаш се към Нея...
Но защо... та тя не е добра...
Ах, как бленувам да посмея...
Да извадя с две ръце таз остричка стрела...
Но няма начин, аз не и' разбирам...
На медицината в областта сърдечна...
Надеждата последна уж умирала...
Кълна се, че на моята не и' е лесно...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Уж умира прободено сърце,
но моето продължава да тупти
и в агония търси други две ръце,
и продължава,продължава да лети.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Продължава да лети пак онзи блян...
За кълбо от нерви, от любови, от мечти...
В чиято дупка кол е закован...
И чиято сила не мож с ръце обви...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Чия сила властта държи
над колебанията душевни,
дали правдиво съвестта ръмжи,
дали се спазват законите древни?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Правдиво съвестта ръмжи на ръцете...
Да не пипат там, дето са сторили грях...
Ако няма поука от всичко в сърцето...
И ги мачкат със мисли... и ги тъпчат със крак...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Поука от всичко можеш си извади,
от всеки ъгъл на живота,
но когато хората са млади
гледат винаги от по-висока кота.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Когато хората са млади...
И когато остареят...
Те чувствата градят на клади...
А огньовете ги греят...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Чувствата градят
стени,които разумът не съумява,
чувствата не спят,
когато тясно във света ти става.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Когато тясно във света ти става...
Се покачваш на крилата...
На мечтата, която не бяга...
А лети високо... в небесата...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

Ясно небе със поглед откривам...
Тъмнината вече не ме тегли..
Мислите си вече не прикривам...
политат мечтите ми бели
към раят щастлив на земята...
не се страхувам от тъгата....

Arwen

Политат мечтите към Рая!
Заслужена почивка имат.
Своята свобода пуличиха!
Пускам ги в небето да се реят!
Аз нямам нужда от тях!
Душата ми много отдавна превърна се във прах!

Дъгло време ми бяха вярни...
не ме предадоха и един път...
Така красиви и чисти бяха...
Самотата с мен всеотдайно споделяха...

Нека сега намерят покоя...
там в небето... там в Рая...
Не искам да умират в премръзналите ми ръце...
Не искам да се стопят в заледеното ми сърце...

Пускам ви... мои, мили мечти...
Идете горе... там разкажете на звездите...
как ви обичах... как ви пазих от хоската суета...
и как всместо вас, себе си предадох на студа...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

иринка

Нямам нужда от нелепи обещания
в мен гори надежда за добро
спасявам се от всичките страдания...
да си отиват...бързо..едно подир едно....

Живот кипи във мен......
Не ми се мяркай пред очите!...
Тъга, иди си ...стой при друг!
Забравила съм вече за сълзите...
Отивай си...не си ми нужна тук!